В ръцете на дявола

Глава 18

Седяхме вече от няколко часа на едно и също място и си говорихме главно за мен и нещата,за които сетя.Даниел вече пиеше 6 чашка,но изобщо не му личеше.Аз си седях на вода и така и възнамерявах да остана.Стенния часовник удари 12 и аз леко се стреснах.Даниел се засмя на реакцията и след това се доближи супер неочаквано до мен.Стегнах се цялата,но не се отдръпнах.
-Ако знаеш колко съм щастлив в момента...жалко,че ще е моментно!-Казва ми той и леко погалва бузата ми.
-Защо да е моментно?-Питам го аз и той ми се усмихва нежно.
-Защото ще ме намразиш като си спомниш.-Отговаря ми той и се отдръпва от мен като става от дивана.-Хайде да си лягаме.-Той ми подава ръка,за да се изправя и аз я поемам.
Не ме пусна,а направо ме повежда към горния етаж по извити черни дървени стълби.Крачката му беше доста стабилна за човек изпил почти 6 пълни чаши с уиски.
Докато вървах зад него се наслаждавах на мускулестия му гръб.Това момче беше изваяно отвсякъде.Какво ли ще е да прокарваш ръцете си през това тяло?Замислих се аз,но веднага прогоних мисълта от главата си и се изчереих.Леко разтръсих главата си и Даниел ме погледна.Мамка му!Той ми се усмихна през рамо и направо бях готова да му скоча,но приглуших порива като се сетих за онова,което ми каза преди малко.Казваше вече за втори път,че ще го намразя като си спомня,но защо.
Прогоних и тази мисъл,защото стигмахме пред огромна черна врата.
-Това ще бъде твоята стая.Утре съм на работа,затова ще се видим чак вечерта.Ако имаш нужда от нещо кажи на някоя от прислужниците и тя ще ти помогне.-Каза ми той и аз се очудих.
-Прислужници?
-Днес не бяха тук,освободих ги,за да не те притеснят,но утре ще ги видиш.-Отговори ми той с усмивка.Аз му кимнах и също се усмихнах.Отворих вратата и тръхнах да влизам,но се спрях.
Бях забравила,че Даниел държеше ръката ми.Погледнах към тях и след това към лицето му.С едно бързо движение Даниел ме дръпна към себе си и лицата ни се намираха на няколко сантиметра разтояние.Загубих ума и дума и просто стоях и го гледах в прекрасните му зелени очи.Те също бяха приковани в мойте,но изведнъж погледа му се отмести на долу.Осъзнах,че гледа устните ми.Прииска ми се да ме целуне,но вместо това той върна погледа си към очите ми и ме целуна по челото.Пожела ми лека нощ и продилжи към стаята си.
Влязох в моята и пренебрегнах колко е прекрасна и се метнах на огромното легло.Гушнах една възглавница и се загледах в тавана.
Мястото където до преди малко бяха устните му пареше и всякаш все още бяха там.Отново разтърсих главата си и се изправих.
Видях на стола пред тоалетката една червена копринена нощница.Взех я,облякох я и се запътих към собствената си тоалетна.Там имаше тоалетни принадлежности и се захванах да се оправям.Прислужниците се бяха погрижили.
Като бях готова се върнах при леглото и се мушнах в завивките.Беше необичайно топло,като изключим,че навън беше зима,а аз не виждах никакъв уред за отопляване.Но какво ме интересуваше това.Настаних се на меката възгавница,изключих лампата и затворих очи.Веднага в главата ми изплува образа на Даниел и прекрасната му усмивка и чудните му зелени очи.Усмихнах се без да искам и вдигнах завивката по близо до лицето си.Тогава се замислих:
-Как може да го намразя?

*ТА ДААААА!!!!!НАДЯВАМ СЕ ДА ВИ ХАРЕСА...НАСЛАДЕТЕ СЕ!!!!💞🙏🏻✨