Глава IV

220 12 3
                                    

Щом влязох в училище видях как всички гледат към мен и ми се смеят. Само дано Руджеро не е замесен в това, каквото и да е. Едно момче от съседния клас дойде до мен и ми каза.

”Карол, много си била секси като малка, чак сега разбирам защо досега не си имала гадже”

Моля?” - Вале се появи и дойде до мен.

„Кар, ела ще ти обясня!”

„Вале, какво се случва?”

В същото време видях на таблото където пишеше часовете мои снимки. Приближих се до тях. Ужас! Бяха снимките ми отпреди 5 години, когато бях дебела и грозна! Никой в училището освен Вале и Агус не знаеха това. Исках да го запазя в тайна и никой да не знае как съм изглеждала преди. Беше ми много трудно да отслабна и да изглеждам нормална, преди да стъпя тук за първи път. На всичкото отгоре върху всяка снимка пишеше „Кари, малкото прасенце” и имаше емоджи на прасе. Разбира се, че всички ще кажат, че това съм аз, все пак само аз се казвам Карол Севиля в училището.

„Не може да бъде! Вале как това е стигнало до всички?  Разбира се, че ще е той!”

„Кар, недей!”

Веднага се запътих към стаята, в която беше той. Кой освен Руджеро може да направи това?  Не мисля, че имам други врагове освен него, засега! Щом стигнах до класната стая и отворих вратата видях как идиота се беше облегнал на стола с краката на чина и всички бяха около него, разбира се! Как може да се прави на толкова интересен?

Разбутах всички около него и му тръшнах снимката на чина.

„Как може да си позволяваш да ме излагаш така? Ти знаеш ли с кой се забъркваш, изобщо?”

„Чакай, малко..нека да се разберем, аз не съм  направил нищо, с което да те изложа, просто показах на всички как изглеждаш всъщност.”

„Моля? Това, че преди пет години съм изглеждала така не значи, че вмомента изглеждам по-същия начин. Не знаеш през какво съм преминала, за да изглеждам по този начин по, който изглеждам сега. Но най-важното е от къде имаш тези снимки?”

„Имам си хора за тази работа!”

„Извинявай! Ти си тук едва от няколко дни и вече се имаш с всички?”

„Не съм казал, че тези хора са от тук, нали?”

„Виж какво, мисля да спрем дотук, защото повярвай ми ти ще плачеш накрая!”

„Да видим!”

„Ще съжаляваш за този избор!”

Излязох от стаята, тръшкайки вратата зад гърба ми. Паскуарели, Паскуарели забърка се с грешния човек!

__________________________________________

Хейй<3 Знам, знам не съм качвала от два века, но както казах на стената ми, училището изпи и малкото ми желание за нещо,но...тъй като Бог имаше милост над мен ме пусна в две седмици грипна. И реших да напиша нещо, поне. Та..знам, че е кратка, но не исках да си държа в напрежение (ако има някой, който все още чете тази книга, де) , но може би утре ще кача следващата част. Ами това е! Лека нощ!★

Pregnant at 17 Donde viven las historias. Descúbrelo ahora