Pregnant at 17

Глава V

Щом излязох от стаята като фурия, тръгнах към изхода на училището, но един човек ми попречи пътя.

"Карол Севиля, имаш ли нещо да ми казваш свързано с тези твои снимки из цялото училище?"

Винаги щом е до мен ме побиват тръпки. Как така е толкова плашеща?

"Всъщност да. Новия ученик от Италия е решил да ме злепостави!"

"Сигурно е свързано с пречката ви в салона вчера?"

"Ъмм може да се каже."

"Ела в кабинета ми да си поговорим на дълго и широко."

Това започва да ме плаши. Дано не пострадам, заради този идиот.

"Е Карол какви проблеми имаш с племенника ми?"

"Моля? Племенник ли?"

"Да, Руджеро е мой племенник!"

И вече всичко си дойде на мястото. Ето защо този ми се отваря толкова много, леля му е директорка на училището, в което учи и може да си прави всякакви пакости, защото не може тя да го изгони.

"Оу, изненадана съм от този факт! Мислех, че племенника ви е възпитан и добър!"

"Смисъл?"

"Лелю, трябва да говорим!"

Идиота влезе през вратата и щом ме видя се усмихна лукаво. Как искам да му махна тази усмивка от шибаното лице.

"Аз, ако съм свободна може ли да си тръгвам?"

"Да, Карол свободна си!"

Излязох през вратата, мяркайки кръвнишки поглед на Руджеро.

               --Агустин--

След скандала ми с Карол не исках да ходя на училище, затова отидох в парка. Седнах на една пейка и започнах да размишлявам. Обичам Карол супер много. Като сестра ми е, но на моменти ме нервира супер много. И тя и Руджеро са ми много близки. Всяка ваканция от три годишен ходя в Италия, там излизам само с него. Нямах друг, на който да се доверя. Не бях ходил в Италия от две години. Преди месец той ми писа и ми каза, че родителите му ще се местят тук и ще учи в моето училище. Зарадвах се много, но щом той дойде тук и излязохме няколко дни, беше друг. Не беше мил и добър както преди, беше различен. Не му казах нищо, защото си помислих, че си е същия, но просто не сме се виждали отдавна и ми се струва, че се е променил.

Реших вече да отивам на училище и се качих в колата ми. След десет минути бях пред гимназията. Щом влязох всички погледи бяха върху Карол и Руджеро. Двамата викаха един през друг. Къде по дяволите е Естела? Няма ли кой да ги спре? Ами Вале? Тя къде е?

Отидох до тях и се опитах да ги спря.

"Хей, какво става? Цялата гимназия ви слуша. Спрете се!"

"Гледай кой се появи! Мислех, че не говориш с мен!"

Веднага Карол ми се изребчи.

"Няма нужда от повече кавги!"

"Виж, приятеля ти се появи, ако искаш карай се с него, но на мен вече ми писна! Не съм виновна за това, което ти е казала Естела!"

Карол се обърна към Руджеро с тези думи и слез това отиде към стаята по биология.

А/Б

Ако ме питате какво четохте току-що и аз не знам😂😅. Стана пълна каша. Надявам се да сте разбрали поне малко от частта. И все пак се надявам да ви е харесала. Чакам мненията ви и лека нощ!✨