Love attack

★7★

Часовете минаха по-бързо от очакванията на Юта, но може би това се дължеше на постоянното му заспиване.

Дойонг пък се чувстваше като будилник. През цялото време трябваше да буди Юта, за да не си навлече проблеми с преподавателите. Болеше го да гледа приятеля си в това му състояние.

Последният звънец би и това изкара Юта от поредния му опит да заспи. Юта мудно си прибра нещата, а Дойонг седеше и потропваше с крак.

След като Юта най-после се натиска двете момчета тръгнаха към изхода на училището.

По пътя Дойонг разказваше поредния си план да спечели Джехьон, а Юта просто искаше да се прибере, да си легне на мекото легло и да си почине.

Видя черната лимузина, която го чакаше, збогува се с Дойонг и се качи в черното превозно средство.

Тейонг беше скръстил ръце и крака и чакаше търпеливо другото момче. Щом го видя се усмихна на криво, искаше да види колко дълго време Юта ще играе тази негова игра.

Не, че Тейонг не беше прекалил, казвайки на Джехьон истината, но Юта да избяга от час, да каже на някой извън семейството за положението си, да не се подчинява и да има тайни мисли за господаря си... Сега беше момента да го съсипе пред баща си.

- Та къде беше първия час?- Тейонг попита съвсем спокойно, гледайки в телефона си.

Юта замръзна на място. Как беше могъл да забрави, нямаше право да пропуска часове или да има слаби оценки, трябваше да е изряден, ако искаше семейство И да му плаща училището, а и бонус да служи на Тейонг.

- Аз...

- Знаеш правилата, нали? Сега идваш с мен при баща ми.- Тейонг каза заповеднически, това беше момента, който чака от 17 години да разкара другото момче.

- Тейонг, моля те, само този път.- Юта наистина беше в безизходица.

- Няма шанс дребен.

Лимузината спря пред имението и Тейонг слезе, следван от Юта.

- Това не е честно ти ме принуди да чистя до късно.- Юта му изкрещя.

- Моля? Владей си тона! А да ти напомня ли, че влезе в стаята ми.- Тейонг се усмихна.- Не те виня, но не си мой тип, ако чак толкова желаеш ще те изчукам и готово.

Юта наистина не знаеше къде се намира. Сълзи потекоха от очите му. Проклет да беше, че забрави всичко, че веднъж искаше да живее сякаш не е на каишка, а накрая го изкараха курва. Разбираше, Дойонг се шегуваше, но Тейонг прекаляваше.