Letter 4

33 7 0
                                    


📩📩📩

Здравей, Джено! Как си? Сигурно си добре.
Аз не съм.
Не очаквах, че момчето, което харесваш е Джемин.
Днес като ми каза, че е той се почувствах ужасно.
Когато ти казах днес, че ще отида да говоря по телефона с майка ми те излъгах. Не говорих с нея.
Отидох в тоалетните и се заключих. Плаках.. Плаках, Джено.
Боли ме... Много..
След като се наплаках целия бях червен. Върнах се при теб притеснен, че ще забележиш, че съм плакал, но ти не забеляза..
Отново ме нарани.
Дори не попита защо се забавих.
Постоянно ми говориш за Джемин. Не само на мен. На всички.
Защо не говориш за мен?
Защото ти не ме харесваш нали?
С какво съм по-различен от него, Джено?
Не мога да бъда като него, за да ме обикнеш.
Та аз дори на малкия му пръст не мога да застана.
Той е толкова красив, талантлив, умен, спортист е и има страхотна усмивка.
А аз какво имам? Нищо.
Той е добър във всичко, а аз се провалям във всичко.
Разбирам защо го харесваш.
Кай не го?
Но боли, Джено..

Обичам те, Джено.

Искрено твой, Ронджун.

💛💛💛

Is it better now?Where stories live. Discover now