Is it better now?

°1°

- Ронджун, наистина ли трябва да заминеш? - попита кестенявокосото момче и хвана ръцете на приятеля си в своите.

- Трябва ми време, Хюк - каза му тъмнокоското.

Намираха се на летището и след малко беше полета на ниското момче. Атмосферата беше натежала и трите момчета се опитваха да подтиснат тъгата си.

- Знам, но не може ли да измислим нещо друго? Няма да мога да живея без теб - проплака Донгхюк и прегърна приятеля си, пускайки сълзите си на свобода.

- Не мога да стоя повече тук. Трябва да си събера мислите също и мен самия - каза тъжно Ронджун.

Не искаше да оставя приятелите си, но му трябваше време. Трябваше да се отдалечи възможно най-далече от Джено. Не можеше да го вижда.

- Обещай ми, че ще ми пишеш.

- Обещавам, Хюк.

Ронджун обърса сълзите на приятеля си и отново го прегърна. След това погледна към другия си приятел и прегърна и него.

- Ще ни липсваш - каза Марк.

- И вие на мен - каза Ронджун и му изпрати тъжна усмивка.

- Да не ни забравиш само! - пошегува се Марк.

- Няма - усмихна се Джун и бръкна в раницата си, изваждайки някакви писма, и ги подаде на Марк. - Ето.

- Какво е това? - попита чернокоското, като взе писмата от него.

- Писмата, в които писах за чувствата си към Джено. Вече не ми са нужни. Ако искаш ги изхвърли, но само не ги показвай на Джено и, ако случайно попита къде съм му кажете, че заминах за малко при родителите си. Нищо повече - каза им Ронджун.

Марк го погледна тъжно. Нямаше какво да направи освен да се съгласи с него. Щеше да запази писмата. Нямаше да ги изхвърли. Щеше да си премълчи пред Джено за всичко, колкото и трудно да беше да крие от него. Щеше да изпълни желанието на Ронджун, но имаше и свои планове за далечното бъдеще.

- Няма да ви казвам сбогом. Мразя да го правя - каза им Ронджун и отново ги прегърна. - Пак ще се видим.

Ронджун се обърна и закрачи бавно, опитвайки се да не обръща много внимание на хлиповете на Хечан.

Марк го беше прегърнал и стоеше загледан в гърба на, отдалечаващия се, Ронджун.
Надяваше се всичко да си дойде на мястото.

Когато самолета излетя Донгхюк се срийна напълно. Зарида по-силно в обятията на Марк. Не искаше да повярва, че най-добрия му приятел замина. Знаеше, че ще се върне. Но кога?

Марк и Донгхюк се прибраха след известно време. Хечан не спираше да рони сълзи, но беше разбираемо.
Марк беше неотлъчно до него.

° ° °
~~~~~

Съжалявам, че толкова се бавя с тази история, както и с другите.

Главите на тази история ще са кратки, но поне ще се опитам да бъда редовна. Е, колкото мога да съм редовна де😅

Надявам се да ви харесва историята!

💛💛💛