Is it better now?

Letter 8

📩📩📩

Здравей, Джено!
Как си? Предполагам си добре.
Както всеки предишен ден ти винаги си широко усмихнат и щастлив.
Даваш цялото си внимание на Джемин.
Имам чувството, че ме забрави.
Вече дори не си говорим.
Да не би да направих нещо, което да те е накарало да се отдръпнеш от мен така?
Липсва ми да си говорим.
Липсва ми да чувам смеха ти.
Липсва ми да чувам тъпите ти шеги.
Липсва ми да потъвам в красивите ти очи.
Липсваш ми, Джено.
Искам да те прегърна.
Искам да те целуна.
Искам вниманието ти.
Искам да усетя допира ти по кожата си.
Искам да си до мен.
Алчен съм нали?
Не мога вече така, Джено.
Не мога да крия тези гадни чувства.
Искам да изплача цялата си болка, но не мога.
Искам утеха, Джено.
Но такава нямам.
Вече дори се отминаваме.
Какво стана, че така рязко се отдалечихме един от друг?
Донгхюк ми сподели, че е успял да каже на Марк за чувствата си към него и сега вече са заедно.
Нямах сили да му кажа колко съм щастлив за тях.
Болката ме изяжда малко по малко отвътре.
Ако и аз ти бях казал още в началото за чувствата си, щеше ли сега всичко да е различно?
Щеше ли да отвърнеш на чувствата ми?
Щеше ли тъпата болка да я няма?
Дори сега, изяждан от собствената си болка, не искам да ти споделя за чувствата си.
Живота ми се промени, когато започнах да те харесвам.
Проклинам се задето изпитвам това към теб.
Ще ми се да не бях те срещал.
Иска ми се да можех да те мразя.
Но знаеш ли Джено, аз започвам да заличавам тези чувства.
Искам да те мразя.
Обмислям да замина някъде по-далеч от теб.

Обичам те, Джено.

Искрено твой, Ронджун.

💛💛💛