The Red String // taekook

» 4 «

"Бора, къде е той?" Техьон попита нервно.

Бе почти 8:20 и той трябваше да отива на работа, защото не искаше да закъснява.

Но сватбеният агент все още не бе дошъл, карайки момчето да се притесни.

Правило номер едно: Той не можеше да си позволява да закъснява за работа.

Компанията в която работеше бе изключително известна и голяма, имаха прекалено много работници и лесно можеха да го уволнят, ако не спазва това правило.

Да, може би е прекалено, все пак това е просто една работа, но заплащането бе изключително добро и това бе нещото от което Бора и Техьон се нуждаеха в момента, особено когато бяха на път да създадат семейство.

"Току що ми пиша и ми каза, че задръстването е много голямо. Скоро би трябвало да дойде"

"Бора, трябва да вървя.." Техьон колебливо каза.

Знаеше, че отново я разочарова, но не можеше да направи нищо по въпроса.

Тя въздъхна леко и отпи от кафето си.

"Знам това. Предполагам ще го видиш някой друг ден?"

Техьон се усмихна широко, когато разбра, че годеницата му не му се сърдеше.

Той извади няколко банкноти от джоба си за неговото кафе и това на Бора.

"Благодаря ти, ти си най-добрата. Обичам те"

Той не изчака за отговом а се изправи от мястото си, забързвайки се към изхода на кафето.

Той беше напът да излезе, когато някой се блъсна в него на прага, карайки го да спре.

"Наистина съжалявам, бързам" човекът каза.

Техьон погледна към часовника си и когато видя, че му остават по-малко от 10 минути до започването на работния ден, той прошепна едно 'няма проблем' и побърза да излезе.

***

Чонгук все още гледаше към мястото на което бе момчето.

Не можеше да мръдне.

Не беше ядосан защото момчето бе не приело извинението му с по-добри маниери. Той беше шокиран от това, което видя.

Светлинат и червената нишка.

В началото, той си помисли, че момчето бе сродната душа на някого в това малко кафене, защото светлината бе изключително силна.