The Red String // taekook

» 11 «

Вечерта минаваше повече от добре. Чонгук бе пийнал някое друго питие, което го накара да разпусне малко.

Той си бе допаднал с Техьон и Юнги изключително добре, което бе чудно за него.

Той не бе от хората, които обичаха новите запознанства, бяха забавни и биха си говорили със всеки срещнат. Чонгук бе от вдървените, от тези, които не се нуждаят от много приятели и имат проблеми в завързването на разговори.

Но днес бе пийнал няколко чашки и разговорите станаха малко по-постижими.

Хосок вече бе заспал върху бара, а Намджун бе отишъл някъде, очевидно да флиртува с някого.

На бара бяха само Чонгук, Техьон и Юнги за в момента.

Не знаеше защо, но да си говори с Техьон, знаейки, че той бе неговата сродна душа леко стопляше сърцето му.

Харесваше му компанията на момчето, колкото и да не искаше да си признае.

И може би, защото знаеше, че те отново пак щяха да се видят, той се усмихваше по-широко, смееше се по-силно.

Може би бе от странната енергия, а може би от алкохола.

Бе забелязал, че Юнги и Техьон бяха много различни.

Докато Юнги бе самоуверен, досаден, закачлив, Техьон бе по-затворен в себе си, сладък и много срамежлив.

Не знаеше дали през цялото време бе така, но на Чонгук този Техьон му харесваше.

Юнги се загледа в Хосок и забеляза леката лига, която излизаше от устата му. Така здраво си бе затиснал бузата, че изглеждаше като малко хамстерче.

Той остави другите двама да си говорят и отиде до спящото момче, искайки да го закача малко.

Той започна да гъделичка врата му, което накара Хосок да се размрънка.

Той започна да размята ръцете си във въздуха, опитвайки се да разкара натрапника, но ръцете му се движеха толкова лениво, че нито един път не можаха да докопат Юнги.

Кафявокоското се изкикоти и боцна бузата му, при което Хосок се намръщи.

Той рязко се изправи, но тъй като Юнги не очакваше това да се случи, той не можа да махне ръката си навреме и Хосок удари главата си здраво в рамото му.