The Red String // taekook

» 25 «

Чонгук усети как тялото му се напрягаше със всяка крачка, която правеше към къщата на приятелят си.

Бе с наведена глава, а ръката на Хосок бе върху гърбът му и го побутваше леко, сякаш искаше да бъде сигурен, че момчето нямаше да избяга.

Не знаеше защо бе толкова притеснен, не се бе случило нещо трагично, че да се притеснява да види Техьон, просто се бе случило едно недоразумение, едно съвпадение.

А и той вече работеше по сватбата на момчето, когато се бяха запознали в бара. На практика нищо от това не бе негова вина, но той не можеше да спре да се обвинява.

Те застанаха пред вратата, Хосок отваряйки я.

Бе тихо вътре, прекалено тихо.

Те закрачиха по коридора, оставяйки шумни стъпки след себе си.

Никой не смееше да каже нещо, Хосок бе прекалено изморен, а Чонгук бе вглабен в своите собствени мисли.

Не бе усетил, кога бяха стигнали до вратата на стаята, която веднага след това бе отворена.

Там стоеше Техьон, на ъгъла на леглото и говореше нещо с Юнги. Дори и лицето му да беше обърнато на другата страна, по тялото му си личеше колко безсилен беше.

Раменете му бяха отпуснати, гърба изгърбен, докати се опитваше да задържи главата си права. Бе подпрял колената си на леглото така, че да не му умаляват.

Чонгук направи крачка навътре, като по инерция обърна глава назад, искайки да се увери, че Хосок го следваше.

Приятелят му се усмихна, казвайки само с устни, че отива в другата стая да поспи.

Чонгук се напрегна, но кимна. Виждайки измореният му вид го измъчваше.

Когато Хосок напусна стаята, Чонгук отново насочи вниманието си върху двете момчета.

Юнги гледаше към него, а Техьон вече се бе излегнал на леглото.

С всяка крачка, която правеше, сърцето му забързваше ритъма си. Не знаеше на какво се дължи това, на какво се дължи тази реакция, искаше да повярва, че бе заради напрежението.

Той седна до Техьон, като Юнги веднага се изправи.

Двамата се спогледаха и Чонгук разшири очи, разбирайки на къде отиваха нещата.

Искаше да го остави сам с Техьон, и защо?

"Стой" прошепна едва доловимо той, клатейки главата си бързо в знак на протест.