Но момчето не го направи. Не го блокира. Не можеше. Или не искаше? И той самия не знаеше точно.
Малко преди слънцето на съботната вечер да залезе Хечан лежеше на леглото си, гледайки Междузвездни войни. Но филмът не привличаше особено вниманието му. Мислеше само за онзи играч. Вече от няколко дни си пишеха. И той сякаш бе прочел мислите му, секунди след това Хюк получи съобщение. В него пишеше, че играчът иска да се видят, за да поговорят. Дали трябваше да отиде? А и от къде този интерес, та те дори не се познаваха. Мислеше да откаже. Но какво щеше да прави цяла вечер? Да гледа филма, който бе гледал стотици пъти? Хюк прие. Щяха да се срещнат на една беседка, която и двамата познаваха. За броени секунди тъмнокоското беше готов. За щастие, родителите му вече спяха и нямаше да му се налага да мисли някакво нелепо извинение.
Пристигна десетина минути по-рано от уговореното и седна на една люлка. Мислите за него отново го връхлетяха. Момчето отпусна тялото си и една малка сълза се спусна по бузата му. Той ядно я избърса и затвори очи. Не трябваше да плаче.
Нана се приближи до беседката и го видя. Не смееше да помръдне. Още от самото начало, знаеше, че ще е трудно. Хюк стоеше там, толкова спокоен, сякаш нищо не се беше случило. Дали му бе ядосан? Или по-скоро наранен? Джемин събра кураж и отиде до люлката. Момчето пред него беше със затворени очи и Нана се възползва от това да го прегърне. Хечан се стресна и се опита да извърне глава назад, за да види кой е.
- Отпусни се, аз съм. Нека постоим така известно време, моля те.
Макар да му се струваше странно, отпусна тялото си и отново затвори очи. Неусетно заспа и Нана се видя принуден да го заведе у тях. Но не знаеше къде живее. Изсмя се сухо. Беше бесен на себе си, че го бе изоставил онази нощ. Хюк не заслужаваше това. Не трябваше изобщо да се запознават. Джемин го вдигна на ръце и го понесе към своя апартамент. Щеше да е ядосан сутринта, но поне можеше да прекара малко време с него. По-малкото момче се размърда.
- Шшш, спокойно, Хюки. Заспивай.
...
Звукът от дразнещата аларма се разнесе из стаята. Хюк протегна ръката си, но не намери телефона. Опипа наоколо, но не докосна и шкафчето си. Стресна се и стана рязко. Къде по дяволите беше? Определено не и в стаята си. Спомни си предишната вечер и срещата му с играча при люлката. Нима той го бе отвлякъл? Ронджун беше прав, трябваше да го блокира още когато получи първото си съобщение. Мислите му бяха прекъснати от шума в другата стая. Хечан открехна вратата предпазливо и подаде глава. Виждаше се нещо като кухня и момчето пристъпи. Видя някакво високо момче с розова коса, което сигурно бе въпросния играч. Преди да влезе видя, че на масата имаше чаша. Хюк я взе и тъкмо се канеше да удари момчето по главата и да избяга, когато то се обърна. Хечан стоеше като парализиран. Дори не усети как бе стиснал чашата и я бе счупил. Ръката му кървеше, но той не усещаше болка. Или поне не толкова силна болка, колкото усети в онзи ден.
- Джемин?


К сожалению, это изображение не соответствует нашим правилам. Чтобы продолжить публикацию, пожалуйста, удалите изображение или загрузите другое.
