The Robbers/ Крадците ( I )

Двадесет и четвърта глава - Обич

Погледите на всички се приковаха върху мен. Появата ми не беше нещо очаквано с нетърпение или пък изненадващо, но поради една или друга причина, всички ме гледаха сякаш бях главното събитие на вечерта. Опитах се да направя нещата по-малко неловки и проговорих.

- Извинявам се за закъснението. Оказа се, че пътят ме е изморил повече отколкото мислех и съм заспала. За щастие, Ник ме събуди. - недоумяващите им погледи ме накараха да дръпна стола до Макс и да седна мълчаливо. Забих поглед в обувките си. - Съжалявам, наистина. 

Неловкото мълчание бе нарушено от поредният трясък на горния етаж. Ник все още не можеше да успокои нервите си и започвах да се притеснявам за него. Усетих, че съм прекалила малко, когато Хънтър стана от мястото си и притеснена затърча нагоре по стълбите, за да види какво точно се случва с бившият й приятел. 

"Ама разбира се. Все пак е по-загрижена за него от всекиго друг."  - ревнивата част от характера ми не пропусна да се обади, но беше прекъсната от непознат за мен глас. 

- Няма проблем. Случва се на всички ни. - лицеприятен тъмнокос мъж проговори, изваждайки ме от транса ми. Гласът му бе мек като кадифе, можех да се обзаложа, че се занимаваше с музика. Имаше нежни черти, плътни устни и прекрасни тъмни очи. Това трябваше да е Феликс. Мъжът на Хънтър. Ама разбира се. Красив мъж за красива жена. - Гладна ли си? Приготвих нещо набързо, когато се прибрах. 

Усещах дружелюбният му поглед върху лицето си и се усмихнах, поемайки в ръце купата със салата. Сложих си малко в чинията и притиснах длани една в друга.

- Вероятно се чудиш кой съм. Аз съм Феликс. Приятно ми е да се запознаем. За мен е чест, че с Ник ни гостувате. - той подаде ръката си и аз я поех почти моментално. Топлото му докосване беше някак приятно в сравнение с напрегнатата обстановка. Макс мълчаливо дъвчеше салатата си и се взираше в чинията си. Не бях свикнала да го виждам толкова унил. Вероятно и в неговият ум се въртяха различни версии за това какво точно се случваше на горният етаж и защо двамата все още не се появяваха. 

Усещах как започвах нервно да потрепвам с крак, но реших да си замълча и преглътнах звучно. Насилих се да поставя усмивка на лицето си и да подържам разговор с Феликс. 

- Наистина прекрасна къща имате. Обзаведена е толкова стилно. Личи си, че сте вложили усилие за това домът ви да изглежда добре. - обобщих, оглеждайки внимателно всеки един детайл от помещението, в което се намирахме. Стараех се да държа умът си зает с нещо друго, докато Ник се появеше. А аз искрено се надявах това да се случеше скоро.