Ти Си Само Моя 4

Глава 1

Глт на Лили

Прибрах се в къщи и заварих нашите и Джъстин да говорят за нещо.

-За какво си говорите?-попитах ги

-За нищо важно.-отговори Джъстин и извъртях очи

-Не питах теб.-отвърнах му и го погледнах с присвити очи

-Идиотка.-каза и повдигнах вежди

-Тъп самовлюбен тъпак.-казах

А после се качих в стаята си. Тъпак. Не разбирам какъв му е проблема. Знам, че милиони пъти съм го ядосвала, но това не значи, че трябва да се държи с мен така.

Легнах на леглото и затворих очи.

-Хей. Нашите те викат.-чух гласа на Лик *съкратено от Лийкс*

Станах и слезнах надолу.

-Защо сте ме викали?-попитах ги на нашите

-Ще трябва да заминем с майка ви и останалите ви лели и чичовци до Бертранд. И вие ще останете тук заедно с останалите.-отговори татко

-Това е супер. Нещо друго?-попитах

-Да. Тръгваме след час.-отговори мама

Кимнах и се качих отново в стаята си. Взех си телефона и писах на момичетата.

Начало на чата

Аз: Хей, знаете ли нещо повече за работата в Бертранд?

Рея: Нашите казаха, че са ги повикали от министерстово да се бият с някакви чудовища💁‍♀️

Аз: Значи ще ги няма седмица или две.

Прея: Не знам. Тук има нещо гнило. Няма как изведнъж така да ги повикат.

Аз: Права си.. Няма как така изведнъж да им се обадят и да ги повик.

Прея: Нашите говорят за това от месец. И винаги ме карат да се прибирам по рано..

Аз: И нашите.

Рея: А знаете ли кое е още по странното?

Дариа: Кое?

Рея: Това, че не са искрени. Усещам, че крият нещо.

Хърмаяни: И аз го усещам. Опитах се да ги подслушвам, но винаги се изолираха.

Аз: Странно..

Рея: Нека оставим това за после да говорим.

Прея: Мхм.

Край на чата!

Оставих телефона настрани и чух отдолу много хлопане. Станах и отворих вратата. Навсякъде имаше огън.

Мамка му! Мамка му! Мамка му!

Взех си телефона и си облякох едно яке. А после се телепортирах в хола. Татко и мама ги нямаше. Както и Лик и Джъстин.

Пламъците от оранжеви станаха синьо - лилави. Ушите ми започнаха да пищят.

Затворих очи и се опитах да се телепортирам навън. Фокусирах се и се телепортирах. Цялата къща гореше.

Изведнъж при мен се телепортираха момчетата. Лик ме гледаше, а аз просто стоях и гледах къщата.

"Кажете ми, че това не е истина!-казах в главата си"

"Хора.. нашите току що умряха.-гласа на Ава ехтеше в главата ми"

"И нашите.-чу се от останалите"

"Лили..-чух гласа на Лик в главата ми"

Изключих връзката и паднах на земята. А от очите ми започнаха да капят сълзи. Болеше ме.

Усетих някой да ме прегръща. Погледнах човека и видях, че е Лик. Прегърнах го и заплаках на рамото му.

Минаха няколко минути и той ми помогна да се изправя.

"Чакаме се във вилата!-изпратих съобщението на всички и отново изключих връзката"

Тримата с братята ми се телепортирахме във вилата, а скоро след нас се появиха и останалите.

----

Хеййййй! И това е първата глава от историята! Надявам се да ви е харесала!