Ти Си Само Моя 4

Глава 9

Вървяхме по Диагонали, когато усетих присъствие зад себе си. Обърнахме се с момчетата и видяхме младо момиче.

-Разбрах, че сте ме търсили.-каза и се показа лека усмивка на лицето и

-Ти сигурно си Надя..-казах

-А ти си Лили.-каза момичето и се приближи -Е, какъв е проблема?

-Ами.. надявахме се да ни помогнеш с малко повечко информация за Ренета.-казах

-Нека да влезем вътре. Опасно е навън.-каза и влезнахме в някаква къща

Седнахме на дивана и тя се пое въздух.

-Е.. искате информация за Ренета. Добре. Преди години когато ти беше на 5, тя ми беше приятелка. Бяхме много близки. Споделяхме си всичко, но после вашите убиха майка и. И се опитаха нея да убият. Тя обаче беше доста по силна. Когато отидох в къщата и, тя беше на земята цялата в кръв. Когато отвори очите си, те бяха синьо-лилави. След това се закле да убие всички от вас. От тогава не съм я виждала.-разказа

-А знаеш ли къде може да е отишла?-попитах я

-Не. Както казах минаха 13 години от както не съм я виждала.-отговори

-Надя, би ли ни помогнала в това което се задава?-попита я Джъстин

-Разбира се. Само да си взема някои неща и тръгваме.-каза и стана

Взе една раница и от шкафовете започна да изважда оръжия. И най накрая прибра някакви шишета.

-Какво има в тях?-попитах я щом излезнахме къщата

-Преди време една бяла вещица ми даде отвара която прави оръжията смъртоносни за всяко едно свръхестествено същество. Освен за Ренета. Тя може да се убие само с един сребърен кинжал.-отговори и потеглихме

-А знаеш ли къде точно се крие кинжала?-попита я Ейдрниън

-Да в гората в Бръдфорд. Бих ви предложила още сега да отидем, но след малко там се стъмва и не е много безопасно.-отговори Надя

-Значи утре отиваме.-каза Дрю

Надя кимна и ми се усмихна леко.

-Между другото, Оливандър каза, че си се променила след смърта на майка ти.-казах и се проклех в същия миг

-Ами да преди това бях лоша като нея. Обаче смърта и ми повлия и се промених. Станах добра и започнах да помагам.-каза и с лека усмивка

---

Пристигнахме в къщи и останалите станаха.

-Здравейте. Това е Надя Пиърс.-представих момичето до мен

-Здравейте. Тук съм да ви помогна срещу Ренета.-каза им Надя

-Ренета?-попита Прея

-Злата ми близначка. Така се казва.-казах

-Оу. Ами добре. Майка ти е Катрин Пиърс нали?-попита я Прея

-Да. Но умря.-отговори Надя

-Е добре. Както и да е. Открихте ли нещо в гримоарите?-смених темата и седнахме на дивана

-Освен куп заклинания друго не.-отговори Мирела

-Пише, че сребърния метал я изтущава, но нищо друго.-каза Прея и кимнах

-Това го знаем. Утре ще отидем до Бръдфорд.-каза Дрю

-Защо?-попита Лийк

-Там в гората е заровен сребърния кинжал с който единствено може да бъде убита близначката ми.-отговорих

-Добре.. може ли да почина, защото съм малко уморена?-попита Надя

-Да. Ела ще си с мен и Прея в една стая.-казах и

Двете се качихме нагоре и влезнахме в стаята.

-Легни си и си почини.-казах и -Ние сме долу.

Тя кимна и отиде на едното легло. Легна и слезнах надолу.