Ти Си Само Моя 4

Глава 12

Излезнахме от колата и въздъхнах.. Старата къща на нашите.

-Хайде. Има доста път.-каза Надя и кимнах

Тръгнахме с останалите и навлезнахме след 5 минути в гората.

-Хей Хърмаяни..-започна Надя

-Да?-попита я Хърмаяни

-Знаеш ли от кой род вещица сте?-попита я Надя

-Не, така и не успях да говоря за това с мама.-отговори

-Искаш ли да научиш? Така или иначе все някога трябва да разбереш. А аз обещах на родителите ви, че ще ви кажа всимко което те не са успяли да ви кажат..-каза Надя

-От кой род сме с Арекс?-попита я Хърмаяни

-От рода на Лилит.-отговори Надя

-Моля?-попит я Арекс

-Да. Май не знаете коя е тя?-попита ни Надя

-Тя е първата жена преди Адам и Ева. Като тя е била жена на Адам, а той и отнел девствеността насила. И след това, за да му го върне убила Ева. Също така тя е първия въмпир. Повечето говорят за нея, че когато била прогонена от Рая, убивала новородени деца, а всъщност не е така.-казах аз

-Защо мислиш, че е така?-попита ме Надя

-Още колко време има докато стигнем това място?-опитах се да сменя темата

-Не сменявай темата Лили.-каза ми Джъстин

-Добре де.. Няколко пъти съм говорила с нея в сънищата си.-отговорих на въпроса на Надя

-Тоест тя се е свързала с теб..-отвърна Надя

-Явно.-повдигнах рамене

-Хора..-чух гласа на Прея

-Какво?-попитах и се обърнахме към нея

-Какъв е този ковчег?-попита Прея и се обърнахме на ляво където сочеше

Там имаше ковчег.

Като ковчега беше върху някаква маса високо.

Приближих се и видях някакво име.

-Елена Гилберт..-прочетох и минах с пръсти по надписа

-Няма начин тя да е тук.-каза Надя и дойде до мен

-Тя е последната двойницата на майка ти нали?-попита я Браян

-Да..-отговори Надя

-Възможно ли е тялото и, да е тук?-попита Рея

-Ще разберем само ако го отворим.-казах и тръгнах да го отварям

-Дръпни се.-каза ми Дрю

Извъртях очи и се отдръпнах. Дрю дръпна капака и погледнах в ковчега.

-Там ли е?-попита Надя

-Не.-отговорих -Някой го е взел.

-Вижте, нека да вземем кинжала и след това ще потърсим тялото. Защото без този кинжал сме изгубени.-каза Прея

-Прея е права, да вземем кинжала и после ще потърсим тялото.-казах и останалите кимнаха

Затворихме ковчега и тръгнахме. Нещо не беше наред. Щом тялото на Елена Гилберт беше тук някъде. Дали някой го е взел? Или тя сама е излязла от там? След 10 минути спряхме пред едно голямо дърво.

-Тук ли е?-попитах я на Надя

-Да.-отговори

-Ще направя магия, за да се покаже кинжала.-каза Хърмаяни

Кимнахме и тя затвори очи. Започна да изказва някакви думи. Мина минута и пред себе си видях този кинжал:

Взех го и го прибрах.

-Добре, сега да потърсим Елена.-казах на останалите

-Да отидем при ковчега знам как ще я намерим.-каза Надя

Кимнах и тръгнахме към мястото където беше ковчега.

След няколко минути стигнахме и Надя клекна до масата.

-Някой друг също е тук.-каза

-Май говорите за мен.-чух мъжки глас

Обърнах се и видях Стефан Салваторе. Това значи само едно. Портите са отворени и сега всички свръхестествени същества са на всякъде.

-Е, с какво мога да ви помогна?-попита докато ръцете ме бяха зад гърба

-Ти ли взе тялото на Елена?-попитах го

-И да съм го взел и да не съм го, какво ви интересува?-отговори на въпроса ми с въпрос

-Защо си го взел?-попитах го

-Това ще разберете когато аз поискам.-каза и се доближи до мен със скоростта си

Аз също бях бърза и побягнах на някъде.