Pusher || Bulgarian translation

-ˏˋ⋆ ᴄʜᴀᴘᴛᴇʀ 25 ⋆ˊˎ-

- Мястото заето ли е?

Момчето ме погледна и веднага се почувствах като стъпила под микроскоп. Очите му се разхождаха над всеки сантиметър от тялото ми и аз принудих своите да направят същото с него. Флуоресцентните светлини блестяха по късата му руса коса. Мускули се издуха под тениската му и блясък пот се залепи по челото му.

Сигурна съм, че той би могъл да каже същото за мен. Тук беше толкова горещо с всички тези хора, които се придвижваха и излизаха от къщата.

- Не, не е. - каза той и след това се премести, за да ми даде място на дивана. Бирата в чашата ми се разля, докато сядах. Намерението ми беше да я оставя обратно в кухнята, но Маверик притисна чашата обратно в ръката ми, преди да успея да избягам. Въпреки това нямах намерение да пия повече от нея.

- Аз съм Анжелика.

- Тайлър.

- Това парти е гадно. Приятелите ми ме зарязаха веднага щом стигнахме тук и оттогава се скитам наоколо.

- Може би трябва да си намериш нови приятели. - каза той и отпи глътка от чашата си.

- Предполагам, че е въпрос само на намиране на някой, който желае да ме изтърпи. - казах, след което го погледнах. Съветът на Маверик относно зрителния контакт отекна в съзнанието ми, когато срещна погледа ми. В думите ми имаше предложение и той веднага го улови.

Оттам Тайлър ми разказа за всичко. Той беше един от най - добрите борци в училищния си отбор, мразеше шоколадовото мляко и баща му беше пълен задник. През повечето време филмите му харесваха повече от книгите и смяташе за криминално престъпление, че никога не бях гледала клуб закуска.

× малка вметка ×
~ клуб закуска (the breakfast club) е популярна американска драма (за която отново разбрах след проверка в интернет) от 1985, в която сюжетът е фокусиран между петима тинейджъри, които са наказани да прекарат един съботен ден заедно в училище.

Не трябваше да се насилвам да се смея на шегите му, то просто се случваше. Маверик беше прав. Тайлър нямаше проблем да говори през цялата нощ, но нямах нищо против. Беше приятно просто да мога да седя там и да слушам гласа му. Бях вкоренена на този диван и за първи път не се чувствах като пълен аутсайдер в тази къща.

Моят дългоочакван мир не мина без прекъсване. С крайчеца на окото си хванах Маверик да витае на прага на кухнята. Той носеше широка усмивка и изпълни кратък измамен жест, преди да ми изпрати намигване.