Pusher || Bulgarian translation

-ˏˋ⋆ ᴄʜᴀᴘᴛᴇʀ 45 ⋆ˊˎ-

Върховете на пръстите ми проследяваха следите по килима. Те се извиваха през повърхността, кръжейки. Косата ми се развяваше по пода, а очите ми се взираха безразборно в тавана.

Мама ме върна обратно вкъщи.

Това място е различно от преди. Коридорите скърцат с предупреждение към мен с всяка колеблива стъпка, светлините мигат и мигат, съобщавайки нещо, което никога не мога да разгадая, а диванът се опитва да ме погълне всеки път, когато потъвам във възглавниците. А мама? Тя дори не ме поглежда.

Не можех да понеса шума. Трябваше да изключа почти всичко. От електронното бръмчене ме болеше главата, потръпвах всеки път, когато часовникът тиктака. Все още мога да чуя ехото на звънящия си телефон въпреки опитите ми да се отърва от него.

Трябваше да го изключа и заключа в горното чекмедже на бюрото си. Извадих батерията за всеки случай. Текстовите съобщения никога не спираха. Стари приятели, които искаха да чуят моята версия на историята, чести купувачи, които се страхуваха да не бъдат следващите отстранени и неизвестни номера с порочни думи и жестоко чувство за хумор.

Историята се беше разпространила из всички социални медии включително и изтекло копие на видеото като на всичкото отгоре цялото училище знаеше за нашия краткотраен романс. Трагедия за векове.

Телефонните разговори бяха по - лоши. Звъненето удряше въздуха в безкраен цикъл. Повечето от тях бяха от момчетата, а името на Маверик проблясваше най - често на екрана ми.

Не отговарях.

Не разговарях с никого, ако можех да го избегна. Майлс обаче беше човек, от когото просто не можеш да се скриеш. Той се появи в дома на майка си, докато бях закъсала на дивана ѝ. Дойде, за да каже „казах ти", но и за да даде съвет.

Всичко ще се оправи и светът всъщност не свършва, обещавам.

Не бях сигурна, че му вярвам, но беше хубаво да има някой на моя страна макар и да беше единственият, който стоеше зад мен. След всичко, което бях направила през последните няколко седмици бях сигурна, че това е повече от заслуженото.

Няколко бързи удара ме откъснаха от мислите ми, карайки пръстите ми да спрат веригата им през килима. Затаих дъх, броейки ударите на сърцето си, докато чаках натрапника да си тръгне.