Pusher || Bulgarian translation

-ˏˋ⋆ ᴄʜᴀᴘᴛᴇʀ 38 ⋆ˊˎ-

Поредният порив на вятъра премина през мен, размахвайки косата ми и пропълзявайки по ръба на ризата и маншетите на панталона ми. Добре, че свърших с плача сравнително бързо. В този момент бях наполовина сигурна, че сълзите ще се превърнат в бучки лед по средата на плъзгането им по бузите ми.

Ставаше късно и слънцето потъваше в редиците на еднакви крайградски покриви като всяка топлина, която бях успяла да попия, беше изяждана от хладната нощ, но все пак ето ме тук седнала на пейка в парка с колене прибрани до гърдите и ръце заровени в ръкавите.

Това беше същият парк, в който бях срещнала Ели преди толкова много години. Намираше се в центъра и беше най - близкия маршрут между къщите ни. Само няколко пресечки надолу и можех да се озова пред нейната врата. Тя щеше да ме остави там без да задава въпроси.

Не, това не е вярно. Ще има нападение от въпроси. Ще трябва да разкажа цялата история на уморените очи на майка ми и жестоките ми думи. Това би се превърнало в спор. Може би Ели не можеше да разбере защо трябва да продавам трева и може би майка ми никога нямаше да го направи, но това не променя факта, че това беше най - добрият ми вариант, така че, когато телефонът ми избръмча със съобщение от Маверик, питайки ме дали ми се ходи на парти, едва ли се поколебах да отговоря. Разсейването беше точно това, от което се нуждаех в момента и също няма да навреди да се измъкна от този студ.

Камионът му се търкулна до бордюра в рамките на десет минути. Качих се на пътническата седалка и дръпнах предпазния колан през гърдите си. Потърках ръце, за да изгоня студа.

- Исусе, не замръзваш ли? - попита той. Тези познати тъмни очи избръмчаха от опасение и мастилената коса се разля по челото му. - От колко време си тук? Дори нямаш яке.

Преди да успея да се защитя, той вече се беше обърнал към задната седалка. След като избута купчината от пластмасови бутилки безалкохолни напитки натрупани там, той извади яке и го хвърли към мен. Беше ми твърде студено, за да се срамувам, така че го облякох без колебание. Миришеше на него или поне на афтършейва, който използва. Отне ми всяка капка самоконтрол, за да не заровя лицето си в плата.

- Знаеш, че не е нужно да ходим на партито, нали? Можем просто да караме без посока известно време или да отидем някъде другаде.

Усещах, че можеше да каже, че нещо се е случило. Втренчен поглед, колебливост. Погледнах в страничното огледало, проверявайки колко подпухнали са ми очите. Лицето ми беше засенчено от ясно червено, но това можеше да е просто от студа, нали?