SUPERNATURAL4: The apocalypse

Завръщането

*Гледна точка на Техьонг*
Събудих се рязко от краткия си сън по някаква странна причина. Опитах се да се изправя в седнало положение, но ударих главата в нещо. Започнах да претършувам из дрехите си и за мое щастие намерих една запалка. Щом я включих и най-накрая успях да видя нещо осъзнах, че съм затворен в дървена кутия. Опитах се да викам за помощ, но уви без успех. Въздуха ми започна да свършва и започнах силно да бия по капака на кутията. Щом успях да я разбия купчина пръст падна върху мен. Да не би да бях заровен жив?
След като си направих път към повърхноста излязох изпод пръстта и вдишах дълбоко от чистия въздух. Изпълзях от дупката и се излегнах на земята, за няколко секунди. Щом се пооправих се изправих и огледах наоколо - намирах се насред гора, а всички дървета бяха приравнени със земята в радиус от сигурно 3 км. Какво подяволите става и защо отново съм тук?

_______________________________

Щом се бях измъкнал от гората започнах да ходя на някъде. Намирах се насред нищото, така че просто ходех където ми падне, като след доста дълго време в далечината видях една изоставена безинонстанция. Разбих с един камък прозореца на вратата и влязох вътре, оглеждайки се наоколо. Отидох в тоалетните и наплисках очите си, след което се вгледах в огледалото. Премахнах тениската си за момент и тялото ми бе напълно здраво...но как по дяволите? Аз бях целия разкъсан.
В този момент забелязах нещо странно. Имах някакъв отпечатък на рамото. Беше на човешка ръка. В Ада нямах това нещо. Да не би да е ръката на нещото, което ме е спасило?

______________________________

Щом поразкарах мислите от главата си взех една чанта и започнах да взимам всичко в магазина, което видя - храна, вода и разбира се пари. Щом взех всичко от касата изведнъж телевизора до него се пусна от нищото. Издаваше отвратителен шум. Малко след него се пусна и радиото. Започнах да се притеснясам. Оставих всичко което бях взел на масата и започнах да търся за сол, а щом намерих започнах да я нанасям на вратата и прозореца. Шума продължаваше да става все по-силен и по- силен. Беше отвратително, имах чуството че умирам. Беше толкова силно, че дори прозорците се счупиха и станаха на парченца. След като не остана дори и едно здраво стъкло всичко отихна. Веднага излязох навън и за мое щастие видях една телефонна кабинка до безинонстанцията. Отидох до нея и пуснах монети вътре, набирайки брат ми. Телефона му бе изключен. Дали беше жив? Последния ми вариянт беше Джимин. Той би трябвало да вдигне. Набрах номера му и изчаках за отговор.
Джимин: Да?
Техьонг: Джимин?
Джимин: Да?
Техьонг: Аз съм.
Джимин: Кой си ти?
Техьонг: Аз съм Техьонг.- в отговор той само ми затвори телефона. Набрах го отново и той вдигна.
Джимин: Кой по дяволите се обажда?!
Техьонг: Джимин, чуй ме-
Джимин: Това не е никак забавно. Звъннеш ли още веднъж ще те убия. - той отново ми затвори, а аз само въздъхнах. Огледах се наоколо и за щастие на изоставената безинонстанция имаше две захвърлени коли. Качих се в едната и започнах да си играя с жичките ѝ, за да може да тръгне. След известно време се получи и веднага потеблих към Джимин.