Едва успях да отворя очите си, когато алармата ми започна да звъни. Напълно бях забравила да я изключа, за да пропусна сутрешната си тренировка. Нямах сили да стана от леглото, но след като вече бях будна, може би дълъг студен душ щеше да ме освежи.
Измъкнах се от завивките, опитвайки се да не събудя Кол, но той се размърда и отвори очи.
- Оливия? - измрънка. - Колко е часа? - прозя се, обръщайки се по гръб.
- 6:30 е, заспивай. - отвърнах бързо, обличайки тениската му.
- Моля? Да не си луда? Връщай се в леглото. - просна ръката си от моята страна.
- Не, скъпи, ще си взема душ и отивам да тичам. - усмихнах се при вида му.
- Не, върни се в проклетото легло. - хвърли възглавницата по мен.
- Кол, заспивай! - извиках, насочвайки се към банята.
Свалих тениската му, хвърляйки я в коша за пране и пуснах душа, нагласяйки температурата да е перфектна за кожата ми. Затворих очи, наслаждавайки се на всяка капка вода, която падаше бавно по кожата ми.
Изтърках всеки сантиметър от кожата си, премахвайки ужасната миризма на цигари и марихуана от себе си. Снощи алкохола ми бе дошъл в повече и след като Кол се сби с Браян, всичко ми се губеше. Нямах спомени, не знаех какво се беше случило, но имах отчаяна нужда да разбера. И точно това смятах да направя.
Когато водата вече беше започнала да изстива, а кожата ми тепърва настръхваше от ледените капки, спрях душа, взимайки розовата кърпа от закачалката, която обвих около тялото си и на пръсти се върнах в стаята, обличайки си бельо и дрехите, които стояха стола, приготвени от вчера.
Вързах си косата на опашка и си обух маратонките, стараейки се да не събудя отново Кол, който още не беше изтрезнял.
Взех си телефона, слушалките и 20 долара, за всеки случай, напускайки къщата.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
