BASTARD IN A SUIT

Chapter 6 // Orgasm? No.

- Изабела.. - брат и започна твърде заплашително, но Изабела беше наследила същият този зверски нрав, който не и пречеше да му се противопостави.

- Не, Едуард! Сама ще се справя! - изсъска на висок тон, но очите и не се отделяха от моите. 

- Аз не исках.. - захапах устна, вдишвайки зълбоко, докато сърцето ми заплашваше да се пръсне всеки миг. 

- Оливия, успокой се. - от гневната кучка, която искаше да ме ръзкъса, за секунди се превърна в приятелката, от която имах нуждя. - Оливия. - ръцете и се озоваха на раменете ми, но адреналина, който ме удари като гръм от ясно небе, ме удари с бясна скорост в сърцето.

Сърцето ми, което всеки миг можеше да спре да бие. 

- Ед, моля те. - изплака Бела, докато аз превивах очи, опитвайки да дишам. 

Чух го само как изпсува и в следващия момент някой ме носеше на ръце през тълпата от разгорещени тийнейджъри. Обвих своите около врата на мъжа, който предполагах беше Едуард заради аромата, който беше същият като онзи ден. 

- Излизайте! - кресна силно и последва звук от удар на врата. - Изабела, можеш ли д ми обясниш? - той ме остави върху нещо меко.

- Тя...тя има проблеми със сърцето си. - обясни най-добрата ми приятелка. 

- Чантата ми. - едва успях да кажа, превивайки се от липсата на въздух. 

- Лекарствата и! - възкликна Бела.

Чух я как изсипа всичко от малката чантичка, която взех със себе си. Колкото и да не ми се искаше да виждат какво имаше вътре, някак и бях благодана, че ми спасяваше живота. 

- Вземи. - брат и ми помогна да се изправя, а тя ми подаде чаша вода и една шепа с лекарства. - Лия, ще те попитам нещо, но ако не искаш, не ми отговаряй. - очите и се стрелнаха към брат и за секунда, след като лекарствата ми започнаха да действат на организма ми.

Кимнах положително, отпивайки отново от водата и я оставих върху бюрото до себе си. Вперих поглед в Едуард, стоящ на около метър от мен, облегнал гръб на стената със скръстени пред гърдите си ръце. Дори така намръщен, отново изглеждаше секси. 

- Кол знае ли, че сърцето ти е слабо? - попита Изабела и отново кимнах. - А когато.. - съвсем леко извърна глава към брат си. - Сещаш се, когато правите...секс.. - довърши и долових подлата усмивка на Едуард. - Случвало ли ти се е да получиш пристъп, когато.. - очите ми се разшириха и веднага я прекъснах, а мъжът зад нея се отдели от стената и заби очите си право в мен.