BASTARD IN A SUIT

Пролог.

- Оливия! - проклетият властен кучи син за пореден път крещеше името ми пред всичките си така наречени "приятели".

Стиснах ръцете си в юмруци и си залепих една голяма изкуствена усмивка върху лицето си, влизайки в огромния хол.

- Добър вечер, господа! - поздравих 6-мата мъже, които бяха насядали на двата кожени дивана с пълни чаши в ръце.

- Ела тук. - Едуард веднага ме придърпа в скута си, поставяйки длан на задника ми, а в другата си ръка държеше кристална чаша пълна с най-скъпото уиски в света. - До къде бяхме стигнали? - гласът му звучеше колкото властен и силен, толкова и секси и объркваше сетивата ми напълно.

- Може ли да си налея питие? - зарових пръсти в гъстата му черна коса, шептейки съблазнително в ухото ми.

- Играеш си с огъня. - разхлаби вратовръзката си, премествайки длан към голата кожа около талията ми, стискайки ме силно и несъзнателно простенах във врата му. - И освен това, никой не ти е позволил да пиеш. - усмихна се широко с онази шибана доволна усмивка, която толкова мразех.

- Ще си платиш. - поставих ръка на гърдите му, а очите му се приковаха най-сетне в мен, преди да се раздвижа бавно върху члена му и рязко да стана от него.

- О, Бенет! - закани се, сваляйки черното си сако заедно с черната вратовръзка.

Стиписах се и бавно престъпих назад, спъвайки се в нещо твърдо и преди да падна, ръката му хвана моята, изправяйки ме до положението на тялото му, а сърцето ми заби лудо и не смеех да вдигна глава, за да срещна убийствения му поглед.

- Извинете ни. - проговори с твърд глас, влачейки ме след себе си към кухнята, къде буквално ме запрати в стената.

- Ауч! - изпищях, държейки наранената си китка и впих поглед в него.

- Много добре ме чуй, Оливия! - приближи се към мен с бавни крачки, свеждайки глава към лицето ми. - Не толерирам държание като твоето сред подчинените си. - постави ръка на стената до главата ми.

- Аз не съм... - преглътнах, когато само с едно движение кракът му се озова между бедрата ми.

- Ти си ми най-подчинена от всички, и ако някога пак го забравиш, ще ти струва много повече от няколко пролени сълзи. - заплаши ме отново, притискайки коляно към клитора ми силно и самодоволната усмивка отново зае място върху лицето му. - Няма да ти доставя истинско удоволствие, докато сама не си го заслужиш! - заяви бавно, докато устните му буквално докосваха бузата ми и в следващия миг се намираше на метър разстояние от мен.

- Защо аз? - опитах се да звуча безстрашно, но гласът ми ме предаде.

- Защото си единствената, която отказва да бъде моя. - прокара палец по долната си устна. - А това ужасно много ми харесва. - отново показа прелестните си бели зъби и секунда по-късно ме заряза сама.

Объркана, срината, възбудена и най-ужасният ми кошмар - обсебена от проклетото Копеле в костюм..

* * *

Здравейте! Знам, че имам много истории, но пък имам и много идеи.

Искам да знам дали ще има интерес към тази, за да знам дали да я продължавам или да я сложа в "непубликувани".

Пожелавам Ви весели празници! ❤️❤️❤️