- Оливия, готова ли си? - Изабела отвори вратата, но когато ме видя да лежа на леглото по пижама, очите и се разшириха. - Защо по дяволите не си се преоблякла? - извика в паника.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
- Няма да идвам. - обърнах и гръб и затворих очи.
- Искаш брат ми да те убие ли? - чух стъпките и, които ставаха все по-близки.
- Изабела, няма да идвам. Не искам да ходя в шибания клуб на брат ти, не ми се ходи. - издишах тежко и станах от леглото, но когато го видях на вратата с безразлично изражение, тялото ми се скова.
- Изабела, аз ще се оправя. - проговори той с поглед насочен към сестра му.
- Но.. - огледа ме жално.
- Изабела, излез! - изръмжа Едуард.
Преглътнах бавно, проследявайки с поглед фигурата на Бела, която се скри някъде зад него. С много усилия се опитах да не го поглеждам, но проклетия инат надвиваше дори мен самата.
- Обличай се. - скръсти ръце пред гърдите си.
- Не! Не ми се идва, върви без мен. - повиших значително тон.
- Оливия, обличай си шибаната рокля веднага! - заповяда с равен тон.
Беше бесен и силно се опитваше да го скрие. Колкото и да искаше да ме нарани, нямаше с какво. Той ми беше отнел всичко, дори живота ми.
- Оливия.. - започна през зъби и изпука врата си.
- Хубаво! - изкрещях и взех роклята, която беше закачена на гардероба.
Свалих пижамата си и си облякох черни прашки пред него. Очите му се взираха във всяка гола част от тялото ми, въпреки че вече толкова добре го познаваше.
Нахлузих черния плат отгоре без сутиен и вързах косата си на опашка. Сложих си обеци във формата на бели халки, малко грим и черни сандали с висок ток.
