Ауч...

1.8K 104 2
                                    

                               Глава 3

- Вече сериозно почвам да се притеснявам за това момиче.- Камерън се изнерви.

- Остави я да спи. Имаше дълаг ден. Нужна и е почивка.

- Но тя спи повече от 12 часа. Изобщо възможно ли е.

- Няма невъзможни неща.- отвърна Брит идвайки леко сънена от горния етаж. - Как си Хайс?

- Почти нищо ми няма. Ти си магьосница. Благодаря ти.

- Сваляй тениската да се уверя. - каза тя прозявайки се. Разтри очите си два три пъти и застана до него. Действително кожата му се бе успокоила.

- Утре ще можем да ходим пак на плаж. Но ще те намажа! - озъби се леко тя. Седна до тях и подпря главата си на рамото на Камерън. Цяла вечер момчетата се стреляха с Nurf. Брит си седеше на дивана гледайки някакви сериали, нагъвайки пуканки от голяма купа. Когато се умори Хайс седна до нея и направи опит да си вземе пуканки. Разбира се бе цапнат от Брит която гледаше с поглед "Какво правиш?!"

- Сестра ми никога не споделя храна!- Камерън застана зад тях криейки се от Наш.

- Но за сметка на това готвя. Хайс ела да помогнеш. Така и така нищо не правиш.- тя взе купата със себе си и я доизяде в кухнята. Извади продуктите и трясна моркови, нож и дъска.

- Режи. Когато си готов ми кажи да ти дам друго. Обели картофите нарежи ги и ще те освободя. - каза тя режейки супер бързо една чушка. За една минута тя режеше повече от 5 чушки. Точно когато Хайс режеше последния картоф си поряза пръста доста сериозно и замахна с него порязвайки доста дълбоко окото и част от бузата на Брит. Тя изписка и излезе от кухнята. Момчетата се уплашиха и веднага отидоха в кухнята.

- Какво и стана пък на нея.

- Май я порязах. - изпищя Хайс. Тримата бързо се качиха до стаята и.

- Добре ли си?

- Не дайте ми лед. Бързо!- изписка тя от вътре.

- Да викнем ли линейка?- пита леко Наш.

- Не! - каза притеснено Камерън.- Тя се страхува от лекари и болници. Брит отключи ми. Само аз ще вляза.

- Само ти!- каза тя. Камерън грабна леда от ръцете на Хайс и отвори вратата. Брит държеше главата си в ръце.

- Чакай да видя. - той се опита да махне ръката и. Пред него се разкри досто обилно кървящата рана. Той леко отвърна поглед, но след това се усъзна и сложи леда на бузста и. Тя леко изписка.

Nothing Feels Like YouWhere stories live. Discover now