Отмъщението Част 1- Началото

533 41 2
                                        

Сутринта се събудих: 1.с мухмурлук 2. без спомени 3. без Крис до мен. Учудих се, но прекалено ми се спеше и ми се повдигаше, за да проверя за него. Грабнах телефона от зарядното и го набрах.

- Къде си идиот такъв?

- На пистата. Опитах да те събудя, но ти сериозно ми отказа.

- Какво?- попитах объркано.

- Имам следи от нокти по цялата си дължина. Все едно котка ме е удрала.

- Крис има ли за нещо друго за което да ми се сърдиш освен, че съм те одрала на сън?

- Не знам ти ми кажи.

- Слушай с мухмурлук съм и нямам спомени. Ако ще ми лазиш по нервите просто ми кажи.

Той ми затвори. ТОЙ МИ ЗАТВОРИ. Ми майната му. Като ще да се трепе по пистите. Аз си оставам в леглото.

Хвърлих телефона настрани и се завих още повече. Бързо отново се унесох. Събудих се от доста усърдно чукане по врата. Станах и отворих изключително рязко.

- КАКВО?!

- Дъще моя. Изглеждаш ужасно.

- Така се и чувствам. Главата ми ще експлодира.

- Майка ти те предопреди да не пиеш много. след няколко дена ще си заминаваме за Лос Анджелис. Нали много искаше да снимаш в някой филм. Едни режисьори са те харесали и са казали, че си идеална за ролята само трябва да отидеш на прослушването. Ясно?

- Да. Ще отида там и ще им разкатая фамилията.

- Това сме ние семейство Лоули. Отивам да ти взема хапче за главата ти си вземи студен душ. ОК?

- Къде е мама?

- На пистата разбира се. Междо другото имаше едно момче което те търсеше. Онова с което танцува снощи. Сещаш ли се?

- Каспър? Уфф...ние щяхме да снимаме видео ама те сега трябваше да са на пистата. Какво им става на всички хора днес?

- Нищо им няма на хората. Просто ти си с мухмурлук. Връщам се веднага.

Татко излезе. Аз облякох сивия си пуловер, един черен клин, меките ботушки и едно декоративно шалче и излязох от стаята.

- Джо мен ли търсиш?- попитах лутащото се синеоко момче.

- Да. Не отговаряш на никакви съобщения и обаждания.

- Съжалявам имам ужасно главоболие. Не помня нищо от снощи.

- Каспър също. Изпрати ме да кажа, да му звъннеш когато се събудиш, за да знаете какво ще правим с видеото.

Nothing Feels Like YouМесто, где живут истории. Откройте их для себя