В минала част:
След казаното, той тръгна с бързи крачки и след малко се скри зад ъгъла.
Бях груба това ми е пределно ясно, но става ли
дума за колата ми, махам глави.Не мога да не взема участие.Влязох в колата и потеглих, сега трябва да звъня на Макс за да я оправи.Колко мразя тези недорасли хлапета.
В тази част:
Тъкмо излязох от асансьора и се бях запътила към апартамента, когато телефона ми звънна. Найл!
-Здравей, Найл!Какво има?
-Трябва да се видим имам нещо за баща ти, благодарение на Джак и Томас.-каза той, а аз замръзнах на място точно пред вратата на апартамента.
-Къде си?
-В нас.
-Идвам веднага!-не изкачаках отговор, а направо му затворих.
След 20 минути вече слизах от колата. Запътих се към входната врата и натиснах звънеца.Не чаках дълго преди вратата да се отвори и пред мен стоеше Найл.
-Влизай!-каза той и се отмести за да мина.
Влязох и директно се запътих към хола, в който заварих Джак и Томас.
-Мисля, че бях пределно ясна, когато казах да не отивате при онези двамата без мен.-бях им бясна, не обичам когато някой не слуша нареждания.
-Кат не драматизирай толкова, това засяга толкова мен, колко и теб.-беше прав, все пак наистина му бях ядосана, седнах на дивана, а Найл се настани до мен.
-Е Шерлок, какво разбра?-сърказма ми беше в голямо количество, когато бях ядосана.Той много добре знаеше това и не каза нищо освен да завърти очи.
-В интерес на истината не много. -започна Томас.-Добре ги е научил да мълчат, но не достатъчно.Знаем само в коя държава е.-каза той.
-А тя е?-попитах, мразя когато някой ме държи под напрежение.
-Италия.-каза Джак.
-Не можем, но си малчат и нищо друго не казват. Не малко удари понесоха, но излязоха корави копелета.-каза Томас.
-В кой склад са?-попитах и се изправих.
-В твоя.-каза Джак. Под моя има предвид фирмения ми склад.Преди там държахме платовете, но ги изместихме и този остана празен и сега вършим мръсната работа там.
