Тъпото проклето нещо не спира да звъни.Хванах нещото, което издваше шибания звук и го разбих в стената.Ох спокойствие.Но не някой трябваше да влезе и да развали тишината.
-Какво по...?Кат още ли не си станала ще закъснееш за училище. -каза Джак.
-Майната ти!-казах и развях среден пръст във въздуха.
-Аз ли съм виновен, че се напи на кирка снощи?
-Мх!-прозвуча повече като ръмжене отколкото отговор.
-Ставай!-каза той.
-Не!-отрязах.
-Ставай!
-Нееее.
-Ставай!
-Не.-след това не чух друга подкана и си помислих, че се отказал, но не той започна да ме дърпа за краката, а аз виках.
-Какво по дяволите правиш Джак? Остави ме.-продължи, но той също продължи да ме дърпа.-Добре, добре ставам.-примирих се.
-Можело!
-Мм колко е часът?-попитах.
-6:38!
-Какво!И ме вдигна толкова рано. Майната ти!-казах.
-Стига си приказвала.Ставай и се оправяй.
-Охх главата ми ще гръмне.-хванах се за нея в опит да премахна болката.
-Като се оправиш слез долу ще ти дам хапче.
-Добре!-казах, а той излезе.
Станах и влязох в банята да се изкъпя и измия зъбите си.
Като излязах влязох в дрешника и избрах това:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Изправих косата си и сложих лек грим сложих в раницата си принадлежностите си и един екип защото днес щяло да има проби и аз трябва да вляза в отбора на всяка цена.
Слязох в кухнята майка ми ми даде чаша кафе, защото аз не обичам да закусвам и хапче за огромното главоболие.
