My best friend | Boyxboy

64

Джемин се събуди малко преди девет сутринта. Реши да не се излежава и вместо това да стане и да направи закуска за всички. Взе си дрехи, смяташе да мине първо през банята. Щом си взе бърз душ, слезе в кухнята, започна да се чуди какво да приготви. Започна да отваря шкафовете и хладилника, за да види какво точно бяха купили вчера Шяоджун и Джено.

Спря се на пригорвянето на палачинки, защото ставаха най-лесно и бързо.

Тъкмо бе приключил с приготвянето на сместа, когато вратата се отвори. Джемин се обърна и се усмихна на Шяоджун.

- Добро утро. - Шяоджун се усмихна. - Закуска ли приготвяш?

- Да, палачинки. - каза другия, докато ровеше из шкафовете в търсене на тиган.

- Нямаше нужда. - Шяоджун се приближи към него и преметна ръка през раменете му. - Страхотен си.

Джемин се обърна към него и повдигна вежда, а брат му, му се усмихна широко.

- Много ти благодаря за закуската. Искаш ли да ти помогна?

- Джун, искаш нещо, нали?

- Да. - Шяоджун се засмя. - Мислех днес с Хендери да отидем на пикник. Имам нужда от помощта ти да приготвя нещо за ядене.

- Добре, ще ти помогна. - Джемин включи един от котлоните и остави тигана върху него.

Шяоджун се отдръпна, за да не му пречи и реши да направи кафе.

- Ще извадиш ли чинии за палачинките? - помоли го Джемин.

Шяоджун кимна, остави пакета с кафе и отвори шкафа с чиниите.

Скоро останалите също се събудиха и един по един започнаха да влизат в кухнята.

След закуската, както Джемин бе обещал, помогна на Шяоджун да приготви храна за пикника. Джемин сложи всичо в малки кутии, който прибра с хладилна чанта.

- Мисля, че толкова е достатъчно. Сложих бутилка с вода, освен сока.

- Благодаря ти. - Шяоджун сложи чантата на рамо. - Ще отида да кажа на Хендери, че можем да тръгваме.

- Добре. Приятно прекарване.

Шяоджун тръгна към вратата, но се спря на място, щом се сети за нещо, което щеше да пита брат си.

- Джено не ти е досаждал, нали?

- Не. Държи се доста мило, но почти не говорим.