My best friend | Boyxboy

2

Джехьон паркира колата малко по надолу от сградата на закрития басейн, където вече се провеждаха тренировките им. Всички излязоха от колата, Джехьон и Тейонг вървяха напред и бързаха, вече бяха закъснели доста и чакаше конско не само от треньора, но и от Юта.

- Ние отиваме в съблекалните. Не ни чакайте и вървете в салона. - каза Джехьон, щом влязоха в сградата.

Двамата с Тейонг продължиха надолу по коридора, докато трите момчето влязоха през големите двойни врати в ляво от тях където се намираше салона с басейна.

Когато влязоха видяха Юта, който стоеше край басейна и засичаше време на две от момчетата, които плуваха. Джено бе седнал на скамейките в отсрещната страна на салона, до него бе седнал Шяоджун и двамата си говореха. Тримата бързо притичаха при тях, не искайки да пречат на тренировката.

- Отдавна не си идвал на тренировките. - каза Шяоджун, поглеждайки към Тен, който се настани до него.

- Ти също по принцип не идваш. - каза тайландеца.

- Джено ме помоли да го докарам. От както си купих колата всички ме изнудват да ги карам някъде.

- Не съм те принудил. - защити се Джено. - Попитах те и ти се съгласи.

- Защото съм много добър приятел. - Шяоджун смени темата. - Довечера има състезание.

- Да, знам. - обади се Сиченг. - ЯнгЯнг ми каза.

- Ще дойдете ли?

- Да. - кимна Тен. - О, между другото, приеха ме в университета.

- Казах ти, че ще те приемат. Аз също влязох.

Джено се изсмя привличайки вниманието на останалите към себе си.

- Какво се хилиш бе!? - Шяоджун извъртя очи.

- Ти толкова мразеше училището, а сега се записа отново да учиш. - Джено продължаваше да се смее. - Просто е забавно.

- Родителите на Джемин ме убедиха, да запиша. Казаха поне да опитам. Пък и така ще прекарвам още повече време с Хендери.

- Какво ще учиш? - попита го Дойонг.

- Английска филология. Записах същото като Хендери.

- Тен!

Чувайки Юта да вика името му, Тен веднага погледна напред към него, докато приближаваше.

- Да? - попита той.

- Къде е брат ти!? Тренировката почти мина!