THEY

Първа глава || Запознанството ||

►Гледна точка на Бриана◄

Събудих се от крещящи момчета в задния двор.Разтърках очи и се огледах.Това беше първата спокойна нощ от четири години, може би защото съм прекалено далеч от стаята на мама и "татко".Вчера на вечеря нещата не се развиха много добре, смисъл с мама се скарахме, както и Джак с баща си.Станах и се запътих към банята, за да измия лицето си, зъбите си и да си взема ластик.Излязох от банята и вързах косата си на опашка.Не облякох нищо специално, просто къси дънкови гащи с висока талия и тениска на която пишеше "Cool Kids Never Die", запасах я и обух маратонките си на Nike.Сложих си Baby Lips и малко коректор и слязох на първия етаж.

- Добро утро! - поздравих майка си

- Добро утро, миличка! - каза тя, явно не ми беше сърдита.

- Кой се дере така навън? - засмях се

- Джак, Ричърд и приятелите на Джак.Джак има приятели, това е постижение.

Извадих айфона си и започнах да разглеждам туитъра си.Видях, че имам нови последователи, единият от тях бе Джак, а другият някой си Матю.Не разглудах профилите им, защото просте не ми пукаше.В момента си казвате "Тая за бога знае ли кой е Джак Джонсън и о боже мой знае ли кой е Матю Еспиноса?".Да хора споко знам кой са те, но просто това не ми пречи.Ако той ще се надува, да си начука известноста в белият задник.Взех кафето си и излязох навън, гледах в телефона си, когато усетих как топка ме удря в ръцете и кафето пада заедно с телефона ми на земята.Вдигнах телефона си, беше счупен.Под счупен разбирайте с пробит екран и панел счупен на две.Погледнах към игрището и видях Джак, който гледаше толкова присмехулно.

- Тъпак! - изкрещях

- Тъпак! - изимитира ме той

- Колко си оригинален. - погледнах го и се засмях, взех топката и я захвърлих в съседният двор. - Сега отиди и си вземи топката, после си я начукай в недутия задник.Момчетата зад него избухнаха в смях.А той ме погледна и прескочи оградата.Влязох в къщата, носейки потрошеният си телефон.Когато мама го видя не каза нищо.Утре май ще имам нов телефон, да се надяваме.Качих се в стаята си и легнах на леглото си.Изведнъж телефона ми започна да звъни.Божичко!

- Той е жив, ОМГ, той е жив! - започнах да крещя.Плъзнах пръста си по екрана, като се опитвах да не се порежа.

- Ало! - казах

- Бри! - изкрещя приятелката ми Синди

- Хей Синди! - казах

- Искаш ли да излезем, момиче? - попита ме

- О не, ти искаш ли да дойдеш вкъщи? - попитах

- Няма да откажа?Всъщност къде живееш? - пипита ме, а аз се засмях

- Квартал Коуч, къща номер 64. - промълвих

- Окси! - каза тя - Там съм до десет минути.Затворих й, трябваше да се преоблека.Съблякох дрехите, с който бях до преди малко и ги хвърлих в коша за пране.Извадих тъмни дънки и черна тениска, облякох черната си жилетка и обух пак обувките си на Nike.Оправих косата си и после пак я вързах на опашка.Сложих от парфюма си и излязох от стаята.Някой звънна на вратата.

- Синди! - прегърнах я

- Бри! - прегърна ме също

- Ела горе в стаята ми! - казах и отново се върнах в стаята, но вече с придружител.

- Виж какво нося! - показа ми кутия с цигари и запалка

- Ъм не съм сигурна, че трябва! - казах сериозно

- Бри? - каза Синди

- Шегувам се! - избухнахме в смях

- Миличка излизаме! - извика майка ми от първия етаж.Чу се запалването на двигателя на една от семейните коли и те тръгнаха.Със Синди излязохме на терасата, след това с едно премятане на краката си се озовахме на покривчето прикачено към стаята ми.

- Момчета мм! - измънка тя - О Боже това момчетата от Магкон ли са? - попита ме тя на ухо

- Да, да, да!Дръж се готино, момиче! - казах й и тя се засмя

- Чакай мойте цигари с в кашона! - посочих масата, която беше сложена до баскетболното игрище.Скочих през покривчето, честно казано не беше много високо.Взех го, когато усетих някой да ме дига във въздуха.Погледнах и видях Джак.

- Пусни ме! - изкрещях

- Защо? - попита

- Защото ще направя това! - ритнах г в корема и той веднага ме пусна, след това го ритнах в топките и той се сви на земята, бе хванал достойнството си.