THEY

Пета глава || Смях и болки в корема ||

Събудих се на земята.Наш, Хейс, Кам и Махо бяха още в стаята.Не помня много от вчера само, че едвам не припаднах от смях.Станах и естествено събудих всички.Започнах да се извинявам, а те просто заспаха отново.Очите ми се затваряха.Спеше ми се, настаних се отново на земята и заспах.

Хъркане и смях огласиха стаята.Събудих се и вядях как Хейс бие шамари на брат си.

- Наши, секси събуди се! - галеше лицето му Камерън

- Буден съм! - каза Наш и стана

Отново смях и сълзи в очите.

- Къде е Адриана Лима? - попита Наш. - Не е честно било е само сън! - проплака той.Смехът ни сигурно се чуваше 15 етажа надолу.

- Наш, Хейс, Камерън, Бриана, Махогани излезте бързо! - някой тропна по вратата, след което изкрещя

- Няма никой в стаята, вие чувате гласът на сатаната! - каза Наш, а аз го ударих по рамото.Едвам сдържахме смехът си.

- Отворете вратата! - гласът стана по настоятелен

- Няма ги!Заведох ги в ада! - каза Наш.Те започнаха да тропат по вратата с ръце, а ние умирахме от смях.

- След малко се връщаме с резервният ключ! - каза гласът

- Опа! - казах - Ела те! - казах им аз и посочих стълбата, която приключваше точно до терасата на Кам, Наш Сатаната и Хейс. - Вземете си телефоните и всичко.Махо вземи и няколко фиби и ластика ми. - казах. - Кой ще е първи! - попитах.Всички посочиха мен!Прехвърлих кракът си през терасата, после и другият и започнах да слизам надолу, след това бързо скочих на терасата на момчетата.Те последваха примера ми. - Дай ми фиба! - Махо ми подаде фибата, започнах да ровичкам и да въртя фибата в ключалката, когато вратата се отвори.

- Няма ги! - чух гласът.Не са се шегували.Ние бяхме няколко етажа по надолу, можехме да ги подразним.Излязох на терасата и започнах да крещя.

- Здрасти братче! - помахах - Ела да ни хванеш или не можеш! - оплезих се.

- Не знаеш какво те очаква! - каза брат ми.Влязох вътре и им казах да бягат.Започнахме да тичаме към асансьора.Тогава ги видяхме, бяха в края на коридора.Започнаха да тичат към нас, вратата се затвори и те останаха зад металните стени.Натиснах копчето стоп.

- Защо натисна копчето стоп? -попита Махо

- Защото те ще тръгнат да ни търсят, а сега просто ще се уверим, че ги няма и ще отидем пак в стаята. - те ме погледнаха, след което започнаха да ми ръкопляскат.Бях доста умна, хм!Натиснахме едно от многото копчета и вратите се отвориха, излязохме и се запътихме към стаята на момчетата, затворихме се там.От вчера и днес ще ми останат спомени до края на живота ми.

Отново започнахме да се смеем.Започнах да се превивам от смях.Опитвах се да спра,но не можех.Заболя ме корема и отново бяхме на земята разплакани от смях.Обичам лудите си приятели!

- Представяте ли си какво ще се случи, когато ни хванат! - попита Хейс.Погледнах ужасено, след това разтърсих глава.

- О не нека да не говорим за това! - казах и отново стаята се огласи от оглушителния ни смях.

Бележка от автора:

Беше доста трудно решение, доста мислих.Не очаквах толкова хора да искат да продължа историята.Прочетох всичките коментари, бяха толкова мили.Благодаря Ви за цялата подкрепа и за 1.3 К четения!Ще продължа историята!Очакват Ви доста изненади.Ще променя историята коренно и се надявам да Ви хареса !Обичам Ви! ♥♥♥♥