Моята първа любов

9 глава

Беше неделя, и както винаги беше от мързеливите.. Аз си имах ритуал да си напълня ваната и да стоя в нея с часове.. Това беше райско кътче, на което отивах всяка неделя. Хах, толкова се успокоявах, когато стоях във ароматизираната вода до горе пълна с пяна. Слушах музика, пих Fragolino и си пишех с Дилън както винаги.

След като приключих с ваната преминах към спа процедурите - почистване на лицето и темподобни глезотийки. Когато свърших и със спа-то започнах с косата, изсуших я намазах я с кристали и я накъдрих. Облякох се и бях готова да излизам, понеже бях на рожден ден на племеницата си. Качих се в колата и тръгнах към партито. Когато пристигнах пред кафето където беше купона за рожденият ден на Ади паркирах колата си и побързах да сляза, защото закъснявах вече с почти час, но все пак беше неделя. Трябваше да ми простят, а и мама и брат ми вече бяха там, така че не беше толкова фатално.

След като свърши рождения ден, през който не спрях да си пиша с Дилън, се прибрах вкъщи и бях толкова уморена, че заспах веднага щом стигнах до леглото. На другата сутрин станах оправих се и отидох на училище.

Не стоя дълго и след това отидохме с колата ми до мола с Миша. Там пихме кафе и си обсъждахме приятелите. Само, че работата беше там, че тя и Звезди съвсем наскоро бяха се разделили. Дори не бях изненадана все пак тя ми беше споделила, че нещо във връзката им не и достига, нещо което за разлика от нея той не забелязваше до скоро. Явно и той го е осъзнал понеже решението да се разделят им беше взаимно. Той все още я обичаше, а тя - тя не знаеше дали има смисъл да са заедно. Аз лично мисля, че в момента ако не се чувства сигурна и любовта, която получава не я правеше щастлива по-добре да не продължава, защото колкото повече продължи толкова повече ще боли.
Знам, че точно на нашата възраст не е лесно да се подържа сериозна връзка, може би за това им беше трудно да задържат тяхната, защото и двамата имаха натоварени графици и не можеха да отделят време един на друг. Обаче хората когато се обичат винаги могат да намерят време. Всичко е до желанието, не само до възможностите. Но това сега не беше важно, каквото било - било, важното беше какво ще става от тук на сетне, щеше ли да му даде втори шанс или щеше да продължи напред, само тя можеше да знае отговора.

Колкото се отнасяше до мен и Дилън аз знаех, че в мига в който го зърна ще му се хвърля и ще го прегърна толкова силно, че ще има чувството, че никога повече няма да го пусна. Може би това, че имаше толкова разстояние помежду ни ме караше да го желая по-силно от все друг до сега, но и не само аз и преди съм се запознавала с симпатични момчета по интернет, момчета които са били далече, но не е същото той и аз - между нас има химия, неугасима страстна химия, която ще ми изкара душичката.
Какво щях да правя по дяволите кажете ми какво, дори не знам кога ще го видя. Обещах му, че може да го изненадам за рожденият му ден, който беше лятото, но нищо не беше сигурно. Толкова се измъчвам - любовта явно винаги трябва да боли, иначе не е любов. Колко глупаво звучи само, но май е самата истина колкото и да не ми се иска, този който обичаш винаги е този, който може да те нарани най-много.. Любов, любов, любов - какво направи с мен, защо кажи ми трябва толкова да ме боли. Защо се влюбих точно в този, който е далеч от мен, а не в този който е пред мен...

Страх ме, как е възможно да го обичам толкова много. Той беше всичко за мен, дори не мога да кажа, че минаваше през мислите ми, той буквално живееше в тях, беше си посетили и не мърдаше от там, беше му уютно и спокойно може би, а на мен - на мен му беше страшно трудно. Любовта само теб не бях намирала до сега, а сега като те намерих ми се искаше да не бях.. Толкова боли.. Толкова сълзи.. Студено е и ще бъде дълго време щом неговите прегръдки ги няма да ме топлят, неговата любов да ме сгрява само това ми трябва..