Моята първа любов

10 глава

Прибрах се след кафето с Миша беше станало някъде 19:30-20:00 и водих разговор, по-точно чат с моя възлюбен. Пак се карахме, това е нещо нормално за нас, караше ме да се изнервям този път, много ама много му бях ядосана говореше ми някакви неща в които не намирах никакъв смисъл. Аз ли не разбирах или той беше този, който нищо не разбираше.
*** из чата с Дилън***
..
Ема: Дилън аз имам нужда да бъдеш искрен с мен, да ми казваш какво изпитваш, дали ме искаш, обичаш ли ме и имам нужда да се бориш за любовта ни.
Дилън: Ти си тази която трябва да се бори, за да ме задържи.
Ема: Късмет. Аз не мога да се боря за някой, който не иска да се бори за мен, да ми показва казва какво означавам за него, и колко иска да сме заедно.
Дилън: Аз просто не съм такъв човек, не мога се променя. Мога да те обичам, но не съм романтик и всичко останало от, което имаш нужда.
Ема: Ти си всичко от което имам нужда, просто искам да си по-открит с мен.
Дилън: Не съм такъв човек нали ти казах.
Ема: Ще станеш ако трябва, защото аз искам теб и нямам намерение ти да спираш да бъдеш мой.
Дилън: Аз ти казах трябва да се бориш, за да ме задържиш. А колкото до това с промяната не става толкова лесно, щтрак и си друг човек.
Ема: Защо да трябва аз да се боря, трябва да е взаимно.
Дилън: А защо да трябва все момчето да този, който да трябва да се бори, какво ще стане, ако момичето се бори.
Ема: Не съм казала, че трябва само момчето да се бори в една връзка всичко трябва да е взаимно.
....
****

Така звучеше малка част от чата ни с Дилън в понеделник, и наистина не го разбирах, каква беше тази гледна точка. Чувствах се сякаш аз трябваше да бъда момчето в нашата връзка, та нали той беше голям мъжкар, щом ме искаше защо да не се бори. Наистина беше адски объркващо всичко около него. Той беше толкова различен, не знаех как ще се оправя с него. Но в никакъв случай нямаше да спра, да се откажа или да си тръгна. Тъкмо го бях открила нямаше защо да бягам от своята съдба, той беше моето настояще и бъдеще не исках никой друг само и единствено него. Дълбоко в себе си се надявах, че и той искаше същото, което исках самата аз.

На следващия ден вече бяхме приключили с темата, примирих се с това, че не е романтичен, но имах нужда от време на време да ме кара да се чувствам обичана. Трудно е да се подържа скоро започнала връзка само по интернет и трябваше да се полагат много усилия и от двете страни.

На другата сутрин.
***чата с Дилън***
Дилън: Добро утро, принцесо.
Ема: Добро утро, съкровище.
Дилън: Наспа ли се?
Ема: Да, а ти?
Дилън: И аз.
Ема: супер
Дилън: супер
....