22 глава

277 10 0
                                    


Ама колко си ми беше миличък щях да го изхрускам, не буквално много ясно. Просто имахме своите моменти, а моментите с него ми бяха от най-любимите. Дали виртуални или реални те ми бях в топ листа, обичах го от дъното на душата си, с всяка част от сърцето си, всичко в мен се побъркваш когато нямаше контакт с него. Той беше всичко, което ми трябваше, страстта коя търсех, тръпката, която винаги ми е липсвал... Той беше едно същество на което не знаех как да гледам. Да го обичам ли, да го мразя ли, да го щадя ли или да го наказвам... Той ме докарваше до лудост, изкарваше ме от равновесието, в което бях, но винаги ме връщаше точно на време... Чудех се как го прави, защо никой до сега не го беше правил, или може би никой не е бил способен да го прави... Може би той беше онзи единственият, който бе създаден за мен и да действа на всичко в мен по най-сладкия и прекрасен начин... Бях обсебена, но не от идеята за него, не и преди съм била, сега беше различно, бях обсебена от любовта, от страстта, която той разпалваше все по-силно и силно в мен.. Изгарях цялата от удоволствие, което ме издигаше високо в облаци от страсти и екстаз. Бях негова и никой и никого не щеше да промени това.. Той ме притежаваше и пленяваше все повече и повече всеки изминал ден... Как е възможно да съществува такава любов, толкова топла и толкова жизнена, толкова разтапяща... А аз дори не го бях докосвала, ами ако го докосна и всичко в мен изгори, дали и той щеше да гори заедно с мен... Избор няма да му оставя..

Понякога той прекаляваше, смисъл разбирах го, аз бях далече и той искаше да съм само за него, но нямаше как да стане понеже сме на такова голяма разстояние, а именно с това и прекаляваше: искаше да знае къде съм вся секунда от деня, не искаше да излизам вечер с приятели, искаше да знае няколко ден преди тва къде и с кого ще се излиза, трябваше ми разрешение, което през живото съм искала само и единствено от тати. Ама той какво си въобразяваше, че ще го замени - няма филм.. Така де се каже тати винаги е бил, и винаги ще бъде най-важният мъж в живота ми, и мисля, че всичките момичета по света с татковци могат да се съгласят с мен, разбира се винаги има изключения, но таткото е много важен за всяко едно женско същество, той ти дава първата мъжка милувка, кара те да се чувстваш обичана - любовта между бащата и дъщерята е силна и неразрушима. Това е и едно от нещата които си казвахме с Дилън:

*** чата с Дилън***
Ема: ей кво правиш
Дилън: лежа, ти
Ема: Седя си, във възторг съм тати тъкмо се прибра и пак ми е купил подарък..
Дилън: какъв е подаръка
Ема: един парфюм
Дилън: радвам се за теб
Ема: мерси
Дилън: аз обаче не съм от тези с подаръците не ги очаквай от мен
Ема: споко е сладък никой не може да замени тати..
Дилън: хаха
Ема: какво
Дилън: виц
Ема: кое
Дилън: тва което каза е виц
Ема: защо
Дилън: замисли се
Ема: няма кво да мисля
Дилън: е добре
Ема: добре
....
****
Така така, не знам какво си мислеше той, но никой не прави по-хубави подаръци от тати, не съм срещнала такъв и надали ще срещна...

Моята първа любовWhere stories live. Discover now