Моята първа любов

32 глава

15.04
Станах беше 9:30 слязох до долу видях, че е излязъл нов епизод на един от сериалите които гледах. Пуснах го да се зарежда и изкара малко кисело мляко за закуската ми да се стопли, понеже все още не бях напълно здрава. Качих се до банята взех си един освежаващ душ, приготвих си дрехите, оправих си косата, облякох се и слязох да изгледа сериала и да си изям млякото.
Беше станало 12:30 и трябваше да тръгвам, защото от 14 бях на козметик и не исках да закъснея. В 13:20 бях в центъра и звъннах на Роузи да видя къде е и се видях с нея и приятелката и Кристина. Постоях малко с тях поговорихме си за любовния си живот и се посмяхме. След това ги оставих и се качих при козметичката. Мама беше от 13 и вече беше там и дори не беше готова. Пред салаона видях стария си треньор Венци и го поздравих поговорих си набързо с него аз му казах, че скоро пак ще почвам да тренирам.
Влязох и започнахме с почистваща маска, пилинг и когато стигнахме до стискането, леле мале бях в ада... Първоначално нищо ми нямаше, не изпитвах болка докато почистваше челото ми, но когато започна да слиза по скулите на бузите ми такава смръзяваща болка се надигна в мен, че имах чувството, че ще умра всеки момент. Аз съм от хората които не могат да издържат на физическа болка... Психиката ми е шест точки, но физиката ми куца. За това й като малка мразех да ходя на зъболекар особено, ако знам, че ще ми вадят зъб или пък да ми взимат кръв, мисълта за иглата или клещите ме смръзяваше. Сега като съм ги извадила всички зъби не се страхувам толкова много, но кръвта все още не си я дава. Някои от вас биха си помислили тая какви нелепи страхове има, може би сте прави, но това са тези страхове които съм преживяла през живота си, може да са скромни, но са достатачно силни да ме смажат.

Днес от сутринта се чудя дали Дилън ще ми пише, дали аз трябва да му пиша или да изчакам, а и тази болка, направо не мога да мисля за нищо друго..
Изведнъж усети как ръцете на козметичката се връщат към мен и рухнах около половин час не можех да спра да плача, болката бе завзела всяка една клетка в тялото ми цялата треперех и плачех. Точно като онези малките сладките скимтящи кученца. Не знаех какво се случва, просто ме болеше толкова много, че не се сдържах и не спирах да плача след като се успокоих и тя ми направи масажа на лицето и една маска и ме пусна да си ходя. Мама, Миша, Роузи и Хана ме чакаха на кафето, видях ги оставих си чантата и отидох до тоалетната да си измия очите. След като се върнах мама я нямаше и седнах на мястото и да се видя с момичетата. Говорихме си малко и след малко Хана си тръгна. После и мама и ми каза, че ще ме извикат пак за да ми почистят веждите след малко, още мъчения, но да се свърша и тва.. След малко Миша и Роузи си тръгнаха и останах сама. Видях, че Дилън е на линия и се зачудих какво ли прави, дали има работа, дали чака аз да му пиша, да му пиша ли, не ще почакам още малко... И след малко ме извика козметиката на мама. Приключихме за 10 минути и тръгнах към колата. Прибрах се беше 18:20 и бях зверски гладна, наядох се и много ми се приспа, качих се в стаята ми зачетох новата си книга и щом помирисах възглавницата след броени минути бях заспала.
Събудих се от гласове, тати се беше прибрал, но на мен много ми се спи не ми се става. Погледнах телефона си беше 20:15, само 2 час.. Нищо не са. Никой не ми беше писал, по-точно той не ми беше писал. Чудех се дълго време какво да му напиша. Какво се пише в 20 вечерта. След около 10 минути му написах просто "бебе", надявах се, че нищо не е станало, все пак цял ден не сме си писали нито знаех къде е ходил, нито какво е правил, но той е голямо момче може да се грижи за себе си. Аз обаче бях много - изцедена. Толкова ми беше тежък деня, надявам се той да ми го пооправи..