𝐒𝐄𝐂𝐎𝐍𝐃 𝐂𝐇𝐀𝐍𝐂𝐄/ВТОРИ ШАНС

》15《

Сбръчквам нос заради слънцето. Забивам глава във възглавницата и мирисът на Раян ме завладява. Спомени от снощи нахлуват в главата и това ме кара да се усмихна.

— Добър сън? — гласът на Раян ме стряска. Отварям очи и го виждам да ме гледа. От колко време го прави?

— Неп. — отричам още с усмивка на лице, докато протягам ръце напред и заравям лице във възглавницата.

— Ами? — любопитства той. Приближава се и увива ръце около мен. Забивам глава във врата му, а той е с лице към косата ми. За да ни заплета още по-добре, кракът ми се мушва между двата негови.

— Просто съм в добро настроение.

— Това има ли нещо общо с мен?

— Неп. — казвам отново.

— Така ли било? — бързо мушва ръце под завивката. Когато ме вижда под нея се намръщва. — Защо си се облякла? — пита объркано.

— За да не спя гола, разбира се.

— Не. Не се разбира.

— Беше ми студено. — опитвам се да сдържа смеха си. Сериозно ли прави проблем за това?

Тениската, която бях облякла снощи в просъница, не попречва на Раян да се докопа до мен. Пръстите му се заиграват с корема ми и истеричен смях се отделя от мен.

— Спри.

— Следващият път какво ще направиш като ти е студено? — за момент спира да ме гъделичка, за да отговоря.

— Ще се облека. — изплезих му се.

— Грешка. — пръстите започнаха работата си. — Следващият път, когато ти стане студено ще се гушнеш в мен. Ясно? — нещо в начинът, по който го каза е толкова сладко. В отговор заравям пръсти в косата му и само леко кимам. Сърцето ми още се топи от думите му и го притеглям в една силна прегръдка.

— Гладна? — пита ме след известно време.

Заниманията от снощи ме накараха да огладнея още тогава, затова само кимам. Тези занимания също ме накараха много да се изпотя, затова леко се отделям от Раян.

— Отивам да си взема душ.

— И аз идвам. — той точно се набираше да стане, когато го бутнах на леглото.

— Искам да свърша работа в банята.

— Ние Ще свършим работа. — казва сигурен.