Започвайки от Надеждата, свършвайки при Последната религия, минавайки през залъгването и купуването на чувствата. Тук сравняваме кризата на нашата идентичност. Къде започва кризата на надеждата до къде се простира? Кога започва осъзнаването?
Мнение:
Ако сте чели ревюто ми за първата му книга - "Тънкото изкуство да не ти пука" - знаете, че ме подтикна към размисъл. Това е книга, която истински харесах, особено като се има в предвид, че не е фентъзи или романтика.
Мога да изброя много причини, поради които първата му книга е страхотна, но мога да изброя още десетки, заради които "Всичко е прецакано" изобщо не ме впечатли.
Не искам да кажа, че гледната му точка е грешна, напротив, той продължава да мисли по същия критичен начин както преди, но сравненията му са ужасно дразнещи. Говорейки за загубата на надеждата и законите на Нютон за емоциите, сравнявайки различни вярвания или части от нашата идентичност чрез Мислещ и Чувстващ мозък е изключително не на място.
Самооценката е илюзия. Това е психологически конструктор, изработен от нашия Чувстваш мозък с цел да предвиди кое ще ни е от полза и кое ще ни навреди. В крайна сметка трябва да чувстваме нещо за себе си, за да чувстваме и нещо за света, а без тези чувства е невъзможно да намерим надежда.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Подобни за мен странни сравнения и разточителни разяснения ме карат вече седем месеца (дори повече) да чета тази книга, само защото винаги намирам нещо много по-интересно от нея.
Според резюмето на книгата: "Марк Менсън анализира кризите на съвременното общество и дава необичайно предложение за преодоляването им". Да, така е. Представя съвременни проблеми, дори произхода им, но не бих казала, че дава реални предложения за решаването им. Със сигурност виждам неговата гледна точка, но чесно казано, четеейки книга, стигайки до средата ѝ вече бях забравила резюмето, защото според мен, то не показва реалното съдържание на "Всичко е прецакано".
Връщайки се към добрите страни на книгата, те определено се намират в началото ѝ. Там ясно мога да прочета същата умела работа с думите и информацията така, както в "Тънкото изкуство да не ти пука".
Извинявам се на всички, които харесват "Всичко е прецакано". Може би аз съм в грешка и книгата е добра. Макар, че според мен бихте могли да намерите нещо по-добро.
