Цитатите са красиви, пълни с много истина тези ме разчупваха най-много!
Резюме и цитати:
Историята разчувствала целия свят. Истинска история. Истински човек.
Четирима терористи нападат концертната зала „Батаклан“ и убиват 127 души в Париж. Книгата е написана в дванайсете дни след смъртта на съпругата му - Елен.
"В петък вечерта вие откраднахте живота на едно изключително човешко същество – любовта на живота ми, майката на сина ми. Но няма да получите моята омраза. Не знам кои сте и не искам да знам, вие сте мъртви души. " -началото на неговото писмо към света. Лейри не иска да се отдаде на страха и гнява си, а на тъгата.
"Разбира се, да имаш виновник под ръка, няколко към когото да насочиш силата на гнева си, е отворена врата, възможност временно да избягаш от страданията си. И колкото по ненавистно е престъплението, колкото по очевиден е виновника, толкова по-оправдана е омразата ти. Мислиш за него за да не мислиш за себе си. Мразиш го,за да не мразиш това което е останало от живота ти. Ликуваш при смъртта ми за да не трябва да се усмихваш на тези, които са оцелели."
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Антоан започва да пише тази книга в нощта след като публикува писмото си " Няма да получите омразата ми " в Facebook. Искайки да се освободи от думите живеещи в главата му. Няма начало, няма край , носейки се в всекидневие без реално време през лишени от часове дни.
"Тя няма да ме изцели. Никой не може да бъде изцелен от смъртта. Тя може да бъде опоменена . Смъртта е диво животно, зъбите и са остри. Просто се опитвам да направя клетка, в която да я затворя. Тя е тук, точно до мен, точи лиги , докато чака да ме погълне. Решетките на клетката, която ни дели са от хартия. Когато изключа компютъра, звярът изкача на свобода."
Мнение:
Наистина сърцераздирателна книга. В нея се посочва как нещо малко или голямо може да преобърне живота ни. Антоан Лейри ни показва как изживява смъртта на любимата си, какво мисли и как се чувства. Разказва ни за сина им - Мелвин, как двамата с него продължават напред живеейки в миналото.
Навършват се 4 години от нападението (на 14 ноември 2015 година).
