Неговият пистолет

Кой е лошия човек?

Сложихме играта на пода в стаята ни. Взех кучето. Винаги играех с кучето. Леонардо взе колата.

- Ако те бия на Монополи ще ми кажеш защо трябваше да дойдем в Холивуд. - рекох.
- Добре. Само да не се разплачеш, когато загубиш.
- Няма да загубя.
- Какво печеля аз, ако те победя?
- Не мисля, че ще ти се наложи да разбереш, но имаш право да избереш.
- Ти ще спиш на пода.
- Дадено.

Разбира се каръшкия ми късмет веднага ме вкара в затвора. Леонардо ми се изсмя, защото имаше картата да ме измъкне от там, но не.
- Моля те!
- Не. - отказваше той.
- Ще ти платя!
- Не Ми трябват пари. Виж, че има  доста.
- Дано да ги загубиш.

Да спечелиш на Монополи без измама беше невъзможно. Да, понякога местен кучето малко повече отколкото беше показал зара, за да не давам пари на Леонардо. Всеки го е правил, сигурна съм.
Благодарение на това спечелих.

- Мамка му. - ядоса се той.
- Е, слушам те. Защо сме тук?
- Има един лош човек тук.
- В хотела?
- Да.
- И ще го убиеш?
- Вероятно. Някои хора си го заслужават. Той е един от тях.
Леонардо погледна часа.
- Хайде, време е за обяд.
- Не съм гладна. - казах. - Ти отивай аз ще остана в стаята.
- Добре.

Не останах в стаята. Реших да разгледам хотела. Кой ли пък беше лошия човек? Разхождах се из коридорите. 
- Загубила ли сте се? - попита един млад мъж на около двадесет години.
- Не, просто ми е скучно.
- Да Ви поканя в моята стая, за да не ти е скучно?
Каквото си мисля ли искаше да каже?
- Тоест?
- Ела в моята стая. Може да станем приятели. Аз съм Лука.
- Давина.
- Хубаво име.

Влязохме в стаята му, която беше наблизо. Не ми хареса, че той заключи вратата. Взе един нож и ме погледна.
- Нека да позная. Леонардо е замесен.
- Не си толкова глупава, колкото изглеждаш.
- Господина по математика не е на това мнение. Ще има да спорите с него.
Той се очите да забие ножа в корема ми, но за щастие вниманието му се отвлече от отваряне на вратата и само ме поряза. Не беше особено приятно, но поне бях жива.
- Горката ми блуза. - натъжих се. Вдигнах очи към Лука, към който беше насочен пистолет от Леонардо.
- Би ли ми обяснила какъв е този твой късмет? Как успя веднага да си намериш проблеми? - попита ме той.
- И аз се чудя. За винаги ще съм сърдита на Вселената, че съм се родила без късмет.
- Целия хотел ще чуе, ако натиснеш спусъка. - рече Лука на Леонардо.
- Изобщо не ме интересува.

Лошият човек опря ножа във врата ми.
- Ако не свалиш пистолета ще я убия!
- Хайде, давай. Убий я!
- А, да бе. - опитах се да се измъкна но успях.

Нямаше да ме остави да умра, нали?