Опустошени

2 глава

  Севдалина

  Знаете ли кой е най-омразният ми ден от седмицата? Е, познахте, понеделник е! Но познайте защо! Първи път: защото мързела от почивните дни ме е налегнал! Съжалявам, но не. Втори път: мразя работата си и не ми се работи! Не, иска ми се да е това, но причината е хиляди пъти по-шибана. Трети опит: пребита си, защото почивните дни дават поле за изява на всички болни копелета алкохолици! Даа, това е правилният отговор, браво!

  И така, понеделник, едвам ходеща, трябва да се правя, че всичко е наред и да изобразявам усмивка не само на училище, но и на работа. Хубавото е, че никой не забелязва нищо. Не че съм забележителна де, но точно това в момента ми е в голяма полза. А и щом преди не забелязваха белезите от ноктите ми по целите ми рамена, защо да забелязват белезите, които са скрити под слоеве грим и катове дрехи?

  Та, понеделник е и аз отново съм един час по-рано пред училище. Почваме часове 7 и 30 и принципно няма нужда да идвам толкова рано, но гледам да излизам преди ''баща'' ми да се събуди, все още неизтрезнял напълно. Може би е егоистично от моя страна, защото оставям мама и Оги да се оправят сами сутрин, но просто няма да понеса да му гледам лицето и рано сутринта. Стоя на пейките пред сградата и съм преброила три пъти всички коли на паркинга отсреща, когато до мен се тръсва някой. В следващия момент съм прегръщана от най-добрата ми приятелка и въздухът рязко излиза от дробовете ми. Болката в ребрата ме пронизва и аз трепвам, но, за щастие, тя не го отчита. Аз я прегръщам в отговор, а когато се отдръпваме една от друга виждам, че до нас има пакет с кроасани и две кафета.

  - Вера, обичам те, нали знаеш?! - почти изпищявам, а тя ми намигва.

  - Знам, знам, и аз те обичам. Защо иначе бих си тътрила задника чак до кафето?

  - Защото и ти искаш да пиеш кафе сутрин, като всеки нормален човек?

  - Пс, тихо, това са подробности! - думите й бяха прекъснати от рева на мотор, който рязко наби спирачки и спря на метри от нас. Но да не си помислите, че господин ''нацепена батка'' прави такива изпълнения заради нас. Прави го, защото на пейката до нас е седнала кифлата на випуска. Никога не съм одобрявала стереотипите, но тези двамцата плюс шайката ''популярни'', които се влачат след тях, ме карат да преосмисля вижданията си. Те са просто като извадени от холивудски тийн филм, от преди петнайсет години, да му се не види!

  При ненужния шум, който се вдигна, Виктория се затича на платформите си към възлюбения си. Нищо, че любовта й е по-скоро към репутацията и пакета му..

  И след като без премеждия разстоянието бе скъсено, тя увисна на врата му и започна да му се лигави. Аз откъснах поглед, когато нещата започнаха да стават нажежени, пък и щом Явор беше тук, това означава, че остават броени минути до началото на часа. Станах, грабнах кафето и един от кроасаните и се обърнах към Вера:

  - Аз влизам, ще се видим в междучасието, нали?

  - Да, аз ще изчакам Крис. Ти се качвай. - кимнах й и се запътих към вратата.