Чешмите в центъра пресъхнаха отдавна,
Както и очите, скулите, Брезите,
В чиято почва някога заровихме
Писмо - машина на времето и щипка
Вещерство създадохме, за да останем
Млади; угаснаха всички светофари
И искри по жиците, няколко малки
гари се изгубиха в края на годината,
Докато ние оставаме си същите
Сякаш сме река, потекла от моята
ръка и по дланта ми пада водопад.
Пресъхнаха чешмите в онзи град
И ти се иска да навлажниш поне
очите и сухата почва на Брезите,
Но водата не иска да потича, от
Десетилетие сухи са чешмите,
Още повече скулите, очите.
YOU ARE READING
Детето, което бях | поезия
Poetry🌞 обещания, че "утре по същото време пак", и че само това ще е достатъчно, за да се засечем в тази вселена малка - утре, пак на същата площадка.
