В минал живот може би сме
Слушали радиото под
Големите тополи в
Двора до чемшира;
В стария двор на баба,
Стар като нея; имаше
Една градина - лалета
Садях, когато това
Време отмина, някак си
Радиото заглъхна и
Облаци рязко покриха
Двора и старата нива.
Разбрахме, че сме били
В минал живот и нищо
Тук не е реално, поток
От спомени за това как
Ядяли сме вишни там
В предишния живот,
Докато не сме се виждали
От месеци в нашия нов.
YOU ARE READING
Детето, което бях | поезия
Poetry🌞 обещания, че "утре по същото време пак", и че само това ще е достатъчно, за да се засечем в тази вселена малка - утре, пак на същата площадка.
