Тиха съм и кротка, но само в
неделя, когато пускам радиото
тихо и пепелника пълен на
двора; извивам гърба си
като котка и печеля те с
моята тиха походка, нали
обичаше да си мълчим само в
неделя? Да пуснем касетофона,
но ти отново гледаш моята
стойка, имитираща черната
ти котка - и двете ставаме
тихи и кротки само в неделя,
Днес до теб да съм шумна не смея.
VOUS LISEZ
Детето, което бях | поезия
Poésie🌞 обещания, че "утре по същото време пак", и че само това ще е достатъчно, за да се засечем в тази вселена малка - утре, пак на същата площадка.
