Бива ме да преполивам цветя и
да крия неща във пръстта; до кога
ще продължавам да обичам
това, че умират листата;
Понякога прозирам с вина,
че вечно се давим и гнием:
сякаш във водата от нещо се
крием, плуваме, с гърди да отпием.
YOU ARE READING
Детето, което бях | поезия
Poetry🌞 обещания, че "утре по същото време пак", и че само това ще е достатъчно, за да се засечем в тази вселена малка - утре, пак на същата площадка.
