Името й е Микаела Бейкър , на 17 години е. Родителите й работят много и почти никога не са вкъщи . И си мисли ,че това понякога е плюс, защото може да води който си пожелае ,особено момчета с които се чука, но от един месец е на сухо и това я дразни...
-Наред ли е всичко малката?-попита ме Ал. -Ал това е баща ми .-казах и една сълза си поправи път по бузата ми. -Хулио Бейкър е твой баща?-попита и ме погледна невярващо аз само кимнах . -Сега разбирам защо фамилията ти ми е позната.-аз го погледнах. -Ал какво прави той тук?-попитах аз. -Той и всички тук правят това което и аз с момичетата той има най-много момичета той го прави от 4 години.-каза той аз погледнах към него и след това станах но Ал ме хвана за ръката . -Не прави глупости малката.-каза и ме погледна сериозно . -Алехандро пусни ме .-казах ядосано и дръпнах ръката си и тръгнах към подюма стигнах взех питието на един човек и залях баща ми който се обърна към мен като ме видя той пребледня. -Ти си едно долно копеле.-казах и му ударих шамар . -Мика успокой се моля те ела да говорим. -каза той и ме дръпна настрани. -Не те ли е срам имаш съпруга ?-попитах и го ударих в гърдите . -А ти какво правиш тук.-попита той . -Аз съм една от момичетата на Алехандро Бенсън а ти си отвратителен и ще кажа всичко на мама.-казах вече с насълзени очи. -Не смей да казваш нищо на майка си или... -Или какво ще ме накажеш ли?-попитах с лека ирония в гласа си . -Ще съсипеш семейството ни.-каза той и ми се сопна. -Това семейство е съсипано отдавна.-казах и тръгнах към масата на Ал. -Ал закарай ме веднага в моята къща.-казах аз грубо . -Добре де не бъди груба.-каза ми той и стана. -Извинявай хайде да вървим.-казах и тръгнах към изхода. След малко тръгнахме аз Ал караше по улиците на Лос Анджелис усетих че очите ми се насълзиха Ал явно усети и ме хвана за ръката аз го погледнах и той ми се усмихна. -Всичко ще е наред не искам да плачеш.-и стисна укоражаващо ръката ми и се усмихна. -Благодаря че си до мен.-казах аз . -Ти си като моя по-малка сестра винаги ще съм .-каза и пусна ръката ми и ме целуна по бузата . -Ти си невероятен .-казах и избърсах очите си. И в този момент усазнах че сме пред вкъщи аз слезнах Ал също и дойде до мен усмихна ми се и хвана ръката ми аз позвънях на вратата и в този момент майка ми отвори усмихна се и ме прегърна аз нея също тя ни покани. -Мамо виж трябва да ти кажа нещо за татко .-казах и я погледнах тъжно. -Да не е станало нещо с Хулио?-попита тя разтревожено. -Ами мамо.....
Следва продължение
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Майка ти Селена
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
