Моят господар

49 глава

Алехандро

С Мика се прибрахме преди малко. Тя предложи да направи обяд а аз да ида да си върша работата. Исках да помогна но не тя каза че ще забие вилица в кракът ми.
Как да не я обича човек? Кой мъж не би се зарадвал на това .

40 минути по-късно

Мамка му тези документи. Толкова са много.

Преглеждам ги вече 40 минути. Имам още 3 купчини а и утре ме очакват още толкова във фирмата.

Минаха няколко секунди . Чух чупене от кухнята и веднага оставих това което правя. Слезнах набързо в кухнята и видях Мика да събира нещо. Аз отидох при нея а тя събираше стъкла и също видях че от ръката й тече кръв.

-Мика какво стана?-попитах аз притеснено и веднага я накарах да стане. След това взех стъкалцата от ръцете й а после ги хвърлих в боклука.

-Изпуснах една чаша . И докато събирах стъклата се порязах.-каза тя като избърса кръвта от ръката си . А самата кръв течеше доста обилно.
Хванах ръката й. А на нея видях голям разрез.

-Мика това е голямо порязване . Трябва да промием раната.-казах аз и я дръпнах към банята на първия етаж .

Вече бяхме в банята и извадих аптечка. След което я поставих да седне върху тоалетната чиния.

-Ал добре съм ще ми мине .-каза ми тя но аз я погледнах и извадих памук и го напуих със спирт.

-Сега ще промия раната и ще пощипе малко . Ако искаш хвани ръката ми я стисни като те заболи . Става ли?-попитах аз а тя кимна и ми се усмихна.

Започнах да промивам раната а тя ме гледаше в очите и ми се усмихваше. Виждах болката в очите й но все пак се прави на силна .

-Знам че те боли . Не е нужно да се правиш на силна пред мен.-казах аз като започнах да превързвам ръката й.

-Не боли толкова много.-каза ми тя като погледна настрани. Малка лъжкиня .

-Тези ги говори на някой друг.-казах аз като вече бях готов .

-Ал лазанята.-каза тя в паника и веднага отиде в кухнята . Аз се засмях и тръгнах след нея.

Няколко секунди по-късно бяхме в кухнята тя отиде до фурната взе една ръкохватка и извади лазанята от фурната.

-Слава на Бога. Нищо не е станало но ако се бяхме забавили още малко щеше да стане беля. Щеше да ме отвиниш и после...-прекъснах я аз.