Името й е Микаела Бейкър , на 17 години е. Родителите й работят много и почти никога не са вкъщи . И си мисли ,че това понякога е плюс, защото може да води който си пожелае ,особено момчета с които се чука, но от един месец е на сухо и това я дразни...
С Ал вече бяхме пред блока ми и трябваше да слезна. Беше около 10 сутринта.
-Аз ще ида да си събера багажа ти чакай тук.-казах аз .
-И аз идвам.-каза този глупак .
-Не леля ще те обезглави. Тя те мрази Алехандро.-казах аз гледайки го право в очите.
-Нека ме мрази. Поне ще се запознае с бъдещия си зет .-каза той като тръгна към блока .
- Повярвай ми ще те изгони с ритници.-казах аз и отворих вратата. Качихме се в асансьора и зачакахме да стигне до 4 етаж .
Вече бяхме пред апартамента. Аз позвънях и там се показа леля ми която изглеждаше недоспала но щом ме видя ме придърпа в силна прегръдка.
-Къде ходиш бе момиче? Знаеш ли колко се разтревожих ?-попита ме леля като ме придърпа в силна прегръдка.
-Тя беше с мен госпожо Сюзан.-каза Ал а леля ме пусна и щом видя Ал му се нахвърли.
-Ти говедо такова. Как смееш да се доближаваш племенницата ми?-попита го тя като го избута.
-Госпожо моля ви успокойте се.-каза той докато се опитваше на спре ударите й а на мен ми беше меко казано смешно .
-Аз съм госпожица глупако.-каза като му удари един шамар.
-Добре моля ви успокойте се.-каза той като хвана ръцете й .
-Лельо наистина успокой се. С Ал се сдоброхме и се връщам в Лос Анджелис където ще се омъжим.-казах аз като се опитвах да звуча щастливо .
-Какво говориш? Как така? Този ти причини толкова болка. Не мога да повярвам.-каза тя и ме погледна ядосано.
-Лельо аз го обичам . А и бебето също има нужда от баща си . Нали не искаш племенника ти да е без баща?-попитах аз като се доближих .
-Скъпа искам ти и бебето да сте добре. А щом мислиш че с Алехандро ще сте щастливи добре тогава . Но ако те нарани ще го убия .-каза тя като ме прегърна.
-Ще се държа с нея и бебето царски .-каза Алехандро като дойде до мен и ме прегърна. Искам да го избутам но леля ще разбере и ще го убие наистина.
-Надявам се значи сега ще си тръгнеш?-попита леля тъжно .
-Ще се наложи .-казах аз като ударих Ал леко в реброто .
-Е добре влезте .-каза тя като ни поведе навътре.
-Аз ще ида да си оправя багажа а вие си поговорете.-казах аз като се отделих от Ал но той ме придърпа и ме целуна насилнически. Толкова искам да се отдръпна но знам какво ще стане после.
-Чакам те любима.-каза той и ме пусна .
-Скоро идвам скъпи.-казах аз като натъртих на скъпи след което отидох в стаята си.
Алехандро
Останах сам с лелята а тя ме гледа така все едно съм убил човек.
-Е защо избрахте да живеете в България?-попитах аз защото тази тишина може да убие човек.
-Ами природата , хората, музиката . Тук хората са много добри .-каза тя като седна на дивана и ми направи знак и аз да седна.
-Разбирам иска ми се да махна от големият град . Но работата не ми позволява.-казах аз като се загледах през прозореца.
-Не може ли да управляваш от по-далеч ? Децата имат нуждата от спокоен.-права е но няма как да се преместя .
-Иска ми се но не мога имам доста работи . За почти 3 месеца доста работа се е натрупала . И след като се върнем ще съм затрупан с работа.
-Ал виж работата е важна но семейството също . Сега Мика и бебето ще се нуждаят от теб повече от всичко.-каза тя като усетих че малко започва се успокоява.
-Знам ще се опитам да бъда най-добрият съпруг и баща.-казах аз Сюзан се усмихна топло .
-Сигурна съм.-каза и стана от дивана .
Е това е 44 глава . Харесва ли ви главата? Гласувайте и коментирайте. Какво мислите че ще се случи скоро ? Дали Мика ще прости на Ал или ще остане толкова студена ? Е ще разберете като четете. Целувки💋💋💋
Така изглежда Сюзан:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
