32 глава

565 14 2
                                    

Микаела

Казах на шофьора да кара към летището защото искам да забравя и за Ал и за Лос Анджелис за всичко е освен за мама и за Кейси.

След 10 минути бяхме пред летището платих на шофьора и слезнах отидох до мястото за билети и си купих билет за Париж полета беше след час и взех си билет и зачаках след това проверих за билет за България където живее леля.

След 40 минути вече бях проверена и в самолета след малко трябва да тръгнем преди малко говорих с леля ми при която ще остана докато си намеря жилище .

Самолета потегли а аз гледах как самолета отлита Лос Анджелис ще ми липсва Ал също момичетата мама и Кейси просто няма да е същото.

Алехандро

1 час по-рано.

Тръгнах към къщата на майката на Мика сигурно е там след малко  пристигнах и позвънях след малко вратата се отвори от майка й.

-Ал какво правиш тук?-попита ме майката на Мика .

-Мика тук ли е?-попитах разтревожено.

-Не Ал няма я.-каза и затвори вратата под носа ми .

-Госпожо моля ви отворете .-казах аз докато тропах на вратата но така и не отвори със сигурност Мика й е казала.

След още тропане се отказах и реших да ида в къща на на онази Кейси .

Кашон се в колата и след 15 минути бях пред нейната къща излзнах и отидох до къщата и позвънях след секунди врата беше отворена от Кейси която не изглеждаше добре имаше тъмни кръгове под очите и й личеше че е плакала.

-Какво правиш ти тук говедо такова?-попита тя с омраза .

-Мика тук ли е?-попитах с малко надежда.

-Не няма я и няма да разбереш къде е .-каза след което влезна и се върна с чаша вода и я плисна в лицето ми.

-Добре заслужавам това но моля те искам си я тя онова малко чудо.-казвам и погледжам с надежда рускоската .

-Съжалявам Ал но щом тя си е тръгнала значи не иска да те вижда а и това което си й причинил е наказуемо със затвор . -каза тя като затвори вратата .

-КЕЙСИ МОЛЯ ТЕ ТЯ Е ВСИЧКО ЗА МЕН ИСКАМ СИ Я НЕУДЪРЖИМО.-крещях аз усещайки сълзи в очите си .

Мика е всичко което искам тя е онова малко момиче което накара сърцето ми да бие отново.

Ще разбера къде е а колкото до Трейси тя ще си плати ще я накарам да съжалява че ме излъга .

Тръгнах към имението и след малко бях там слезнах и влезнах в къщата там видях момичетата да крещят на Трейси а тя да плаче.

-Момичета аз ще се оправя вие идете в стаите си и опитайте да се свържете с Мика.-казах аз а те кимнаха и тръгнаха нагоре.

Аз отидох до Трейси и я накарах да стане .

-Нали знаеш че ще си платиш за това което стори?-попитах я аз ядосано.

-Ал моля те прости ми направих го защото...-прекъснах я с ръка .

-Не ме интересува сега отиваш в стаята си и си събираш боклуците след което си тръгваш от тук .-казах аз и тръгнах към офиса си усетих че нещо се закачи на крака ми това беше Трейси.

-Ал моля те недей няма къде да ида семейството ми ме изгони къде да отида.-каза тя като ме гледаше умолително .

-Не ме интересува.-каза и я избутах с крак като май леко я ударих но не ме интересува сега е най-важно да намеря моето момиче.

Отидох в кабинет си и се обадих на един от хората ми .

-Кажете господин Бенсън.-каза той .

-Искам да провериш камерите от портала и да видиш номера на таксито в което Мика се качи.-казах и затворих след което извадих една бутилка с уиски отворих я и започнах да пия като все едно беше шише с вода.

Е това е новата глава.
Как ви се струва ,дали Ал и Мика ще се съберат?
Ще се радвам ако гласувате и коментарите.
А и дайте мнение за новата история ако може ☺️☺️.

661 думи.

Моят господар Where stories live. Discover now