23

4.3K 257 9
                                    

Тръгнахме си от дома на Сам към осем. Джейс не ми позволи да пуша повече трева, но за сметка на това цигарите не бяха забранени. Припомних си усещането на никотина в дробовете си. Нещо, което не бях изпитвала от девети клас.

С Джейс решихме да си вземем китайско за вечеря и се върнахме в апартамента му. Пуснахме си Приятели и се загледахме.

По средата на епизода телефона ми извъня. Игнорирах го. Най- вероятно е Наш. Извъня втори път.

-Вдигни- каза Джейс, с пълна уста.-Досадно е.

Изправих се от дивана. Оставих чинията си и взех телефона. На екрана беше изписан непознат номер. Натиснах зелената слушалка и до допрях до ухото си.

-Ало?- прошепнах объркано и се отдалечих от Джейс.

-Клеъри, ти си добре. Най- после вдигна. Нямаш предства колко се радвам, че чувам гласа ти.- Човека от другата страна на линията беше изпълнен с облекчение и радост. Беше Наш.

-Естествено, че съм добре- казах раздразнено. Това беше първият път, в който чувам гласа му, от както си тръгнах. В известна степен се радвах, че го е грижа за мен, но ме дразнеше факта, че обсебваше живота ми.

-Клеъри, виж, аз много, много, много съжалявам за случилото се. Не искам да живееш с този задник. Моля те, прибери се.

-Той не е такъв, за какъвто го мислиш. Ако смяташ да ми четеш конско, ще ти затворя.

-Не ти се обадих за това.

-А за какво тогава?

-Клеъри, какво правиш там. Изпускаш най- интересното- подвикна Джейс.

-Идвам- извиках в отговор.-Наш не мога да говоря сега. Чао- казах и затворих телефона.

***

Следващите няколко дни минаха бързо. Прекарвах повечето си време с Джейс и приятелите му. Наш явно се беше отказал да се занимава с мен, защото не ме потърси повече след онзи разговор. Когато се засичахме по коридорите не ми обръщаше внимание. От една страна ми беше гадно, но така е по- добре. Избягвах да говоря и с останалите си приятели. Сиси ми се сърдеше. Даже нямам представа защо, а и честно казано не ме интересува.

-За какво си мислиш?- попита Джейс. Сънения му глас беше дрезгав. Беше събота сутрин. Двамата с Джейс лежахме в леглото му. През прозореца се процеждаше сумрачна светлина. Ноемврийското слънце беше закрито от големи тъмносиви облаци, заплашващи да изсипят проливния дъжд, който носеха, над жителите на Ню Йорк.

New Life (РЕДАКТИРА СЕ)Where stories live. Discover now