New Life (РЕДАКТИРА СЕ)

43

-Иска ми се и ти да дойдеш с мен- каза Наш, докато ме прегръщаше за довиждане. Намирахме се на летището и го изпращахме към Пенсилвания, за да се види с майка си.

-Билета е само един и искам да прекараш време с майка си и братята си.

-И сестра си- добави той.- Някой ден ще те запозная с тях. Обещавам.

-Не се и съмнявам- усмихнах се.

Моля всички пътници да полет Ню Йорк- Филаделфия да се отправят към вход „А".- Разнесе се женски глас из цялото летеще. Наш хвана куфара си, прегърна баща си и майка ми, след което отново мен и тръгна към вход „А".

Усетих как телефона извибрира в джоба ми. Извадих го и погледнах екрана. Беше Камерън.

-Ало- казах в слушалката.

-Ей, какво правиш?- попита ме той в нодър глас.

-Тъкмо изпратихме Наш на летището- обясних.-Даже в момент го гледам как се отдалечава.

Наш се спря при една жена, което прегледа документите му, а докато тя правеше това той се обърна и ми помана за хиляден път. Усмихнах му се и помахах. Момчето взе документите си и тръгна по един дълъг коридор. Той вече замина. Обърнах се и тръгнах след майка си и Дейв, които вече крачеха към колата на паркинга.

-А да, вярно. Беше развълнуван за пътуването. Много добър избор, между другото.

-Благодаря.

-Какво ще правиш днес?- попита ме. Буквално можех да чуя усмивката в гласа му. Стомах ми се сви на топка. Винаги ставаше така, докато говоря с него.

Вече бахме стигнали колата. Шофьора ми отвори вратата. Аз му кимнах в знак на благодарност и се плъзнах на задната седалка.

-Не знам. Може би ще си седя вкъщи- казах.

-Искаш ли да излезем някъде- предложи той. Сърцето ми се разтуптя. Естествено, че искам. Но казах само едно „става".

-Клеъри- чух майка ми и свалих телефона от ухото си, като притиснах с длан слушалката- днес с Дейв сме на работа, така че ще си сама, нали знаеш?

Кимнах.

-Чудесно- каза тя и отново се загледа през прозореца. Върнах телефона до ухото си и махнах ръката си от слушалката.

-Днес ще съм сама- казах, вместо направо да го питам дали иска да дойде. Надявах се да разбере намека, защото ако майка ми ме чуе, ще ме разпитва.